Дуйгу излиза от дома си, а пред нея застава Али.
-Ако ми разрешиш нека аз да кажа нещо! – започва Али. -Дуйгу, аз… Прости! Аз се поддадох на чувствата си, но ти… -Али си поема въздух. -Аз не исках да те притискам, а и в тази ситуация не исках да попаднеш! Не това беше моята цел…
За изненада на Али, Дуйгу не бяга, а остава, слушайки го внимателно, когато той започва с откровението си. Али прави пауза, сякаш събира смелост за следващите си думи. Дуйгу го гледа внимателно, без да го прекъсва, сякаш му дава време да каже всичко, което държи в себе си.
-Да, аз имам чувства към теб, няма да отричам… – продължава Али.-Но, за да не те загубя, не трябваше да ти говоря за това…
-Не мога да рискувам да те изгубя, Дуйгу – признава Али с ясен глас, като в същото време очите му търсят нейните, – Присъствието ти в живота ми е много важно за мен. Моля те, остани в живота ми!
Той въздъхва, сякаш сваля огромна тежест от плещите си, и продължава:
-Извинявам се за целия натиск, който оказах върху теб до сега. За това, че те карах да се чувстваш задължена да отговориш на чувства ми. Да, аз имам чувства към теб. Но съжалявам, че те притисках. Ти бягаше и се криеше от мен, но аз не виждах това! Прости ми, че не можах да го видя! Забрави какво ти казах! Да започнем от начало! – в очите на Али му проблясва решителност, но и несигурност, докато предлага това. – Да останем приятели като преди! – Али протяга ръка към Дуйгу, сякаш това е първата им среща.
-Здравей, аз съм Али! – думите му са нежни и пълни с надежда.
Дуйгу го поглежда за миг, преди да …. хване ръката му, сякаш полага основи на ново начало и добавя: -Ние сме приятели!
И така, без да изрекат повече думи, двамата се съгласяват да продължат напред, оставяйки тежестта на миналото зад себе си.
„Да, ако той не беше поговорил с мен, всичко щеше да стане много лошо!“, мисли си Дуйгу, докато се отдалечава. „Сега съм спокойна!“
