Дуйгу и Али се връщат на работа, сякаш нищо не е станало, но погледите на всички колеги са неотклонно насочени към тях. Мълчаливото напрежение в полицейския участък е осезаемо, сякаш нещо неизречено витае във въздуха. Въпреки опитите им да се държат професионално, колегите им ги наблюдават с любопитство и предположения.
В полицейския участък водят един младеж срещу който са подали жалба, но той отказва да бъде затворен, тъй като иска да бъде близо до момичето, което обича. Той бяга от полицаите и се качва на покрива на участъка, като се опитва да се хвърли от там, заради любовта, която изпитва към момичето, което го отблъснало.
– Предложих ѝ да стане моя жена, комисар! — крещи младежът, а гласът му трепери от емоции. – Знам, че ме обича, но заради баща си ме отблъсна!
Али му дава съвет как да издържи и продължи живота си без любимото момиче.
-Не е лесно да продължиш, когато изгубиш някого, който значи всичко за теб, но животът не спира тук – казва Али с мек, но уверен тон.
Младежът го поглежда, объркан, сякаш търси в очите му някакъв знак на разбиране.
-Нима човек може да се откаже от този, който обича, комисар? – пита младежа.
Али за миг поглежда към Дуйгу, която стои наблизо, също втренчена в случващото се. Между тях прехвърча неизказано напрежение, което никой от двамата не смее да признае.
Точно в този момент, колегите на Али довеждат момичето, което е причината за цялата тази драма. Тя стои встрани, трепереща и разстроена, че човекът, който обича иска да се самоубие. Появата ѝ действа като мигновена искра за младежа. Сълзи проблясват в очите му, но той отстъпва от ръба и напрежението бавно започва да се разсейва. Двамата млади се прегръщат силно облени в сълзи.
Малко по-късно Али и Дуйгу случайно чуват разговор между Ибо и Кара.
-Казвам ти, комисар Али и комисар Дуйгу се обичат! Не греша! – убеден е Ибо.
Думите на Ибо карат Али да се стегне. Той се приближава и застава точно пред него и му заявява: -Ибо, грешиш! – Гласът на Али е хладен и сериозен. -Дуйгу и аз сме просто добри приятели. Не си прави грешни изводи!
Въпреки сериозността на думите му, Али усеща как сърцето му се свива. Погледът му за миг се задържа върху Дуйгу, която стои наблизо.
