Действието прескача на сутринта. Джанан седи в хол и при нея идва Зия, които видимо е притеснен, с празен поглед и разрошена коса.
Джанан го пита какво е станало, а Зия ѝ отговаря, че е сънувал ужасни сънища.
В този момент Яман слиза по стълбите и точно тогава Джанан го забеляза. Мигновено променя изражението си и с привидно загриженост се обръща към Зия, с лицемерна усмивка.
-Кажи ми, сине, какво ти се присъни? – попита тя с мек глас, сякаш можеше да излекува болката му с думи.
-Татко…, татко ми се присъни… Около мен беше тъмно, аз го виках, но той не ме чу.
В този момент Джанан леко присвива очи, сякаш очакваше този отговор.
-Аз знам защо си сънувал това! – каза тя с увереност в гласа си, поглеждайки към Яман с периферното си зрение. Той е спрял на средата на стълбите, чувайки разговора им. -Скъпи, баща ти също имаше проблем с черния дроб. – продължава Джанан, като нарочно подчертава последните си думите. – И това го уби! Най-ужасното нещо, което може да се случи с главата на едно семейство, е да се разболее тежко.
Зия се притеснява още повече, а Джанан продължи с фалшива утеха в гласа: -Но, няма защо да се страхуваш Яман не е като баща ти! Слава Богу, той е добре, а баща ти беше много болен, затова не трябва да мислиш нищо лошо. – казва Джанан, която поглеждайки към Яман добавя: -Яман винаги ще бъде начело на семейството си, няма да си отиде като баща ти.
Яман стои на стълбите, а лицето му е напрегнато от това което чу.
Той замислен излиза на двора. Въздухът отвън е свеж, но той не можеше да се отърси от думите на Джанан. Той бързо се качва в колата си и потегля.
