Латифе със сълзи на очи казва, че не може да го направи и се прибира в дома си.
В същото време Коркут идва в къщата на Мерием с подаръци в ръце. Асие отваря вратата и виждайки го студено го пита какво иска. Той ѝ казва, че е дошъл да се види с Мерием и ѝ казва да я повика. Асие му отговаря, че Мерием е излязла.
-Как така е излязла? Преди сватбата, при това без да ми каже! – вбесява се Коркут. -Къде отиде? – Асие мълчи.
Междувременно Мерием и Кенан обсъждат положението. Мерием е притеснена, но Кенан я успокоява:
Мерием е отчаяна, а Коркут ѝ казва да не се отчайва, защото ако не може да вкара в затвора Коркут заради отвличането на Нефес, то ще намери друга вратичка, но я уверява, че каквото и да става ще вкара Коркут в затвора.
Телефонът на Мерием иззвънява и тя го поглежда тревожно.
-Той е! -казва тя притеснено- Дали е разбрал, че сме били при Латифе?
– Не се страхувай – отвръща Кенан. -Каквото е станало, станало. По-добре да знае.
Мерием поема дълбоко дъх и отговаря на обаждането.
-Къде си? Нищо не ми каза. Майка ти също не знае! Какви ги вършиш? – пита Коркут ядосан.
-Навън съм! – отговаря Мерием.
– Къде е това „навън“? – настоява Коркут.
-Пазарувам за сватбата! – отвръща Мерием.
– Взел съм всичко, което ти трябва за сватбата. Оставих ги на майка ти! Прибирай се веднага! И недей да се размотаваш! – нарежда той грубо.
– Добре, идва!
– Ако си намислила нещо и се опиташ да се откажеш, ще подпаля къщата заедно с майка ти и дъщеря ти! – заплашва той и прекъсва разговора.
Мерием казва на Кенан, че трябва да тръгва. Кенан я пита, дали Коркут се е съгласил церемонията да бъде в къщата на Мерием.
-След като говорих с теб му предложих и той прие – отвръща Мерием.
-Ако нещо се обърка трябва да можем да реагираме! – казва Кенан. -Трябва да държим контрола!
-Ами ако нещо се обърка и не успееш да реагираш? – пита притисна Мерием.-Ами ако не се справим.
-Това няма как да стане! Няма да ти позволя да кажеш „Да“! – уверен е Кенан.
