Хира е посрещната от Нуршах, която се приближава към нея с вълнение и тихо я пита:
-Възползва ли се от изненадата ми?
Афифе стои наблизо и става свидетел на разговора им, а Нуршах забелязва, че Хира изглежда притеснена и бързо добавя: -Добре, добре… Но кажи ми, къде ходихте? Не очаквах да се върнете толкова бързо!
Точно в този момент в стаята влиза Орхун. Усмихнат, той хвърля поглед към сестра си и казва:
-Май някой е по-щастлив, когато ни няма.
Нуршах отрича с искрена усмивка и се хвърля в прегръдките на брат си. Афифе поздравява Орхун с “добре дошъл”, докато в стаята се появява и Еда, която поздравява всички, но не може да скрие завистливия поглед, насочен към Хира.
Орхун, който изглежда има важна новина, предлага да изпият по чаша кафе, защото има да им съобщи нещо. Всички сядат, а той обявява:
-Хира се срещна с леля си.
Нуршах е любопитна и я пита за какво са си говорили с леля ѝ.
-Говорихме си много, тя ме прегърне, все едно вчера сме се разделили – отговаря Хира.
Еда не може да се сдържи и с леко провокативен тон добавя:
-Ако толкова много те обича, защо не те е потърсила?
-Тя си е мислила, че и аз съм загинала в катастрофата – отговаря Хира. – Казали са ѝ, че съм починала!
-Имаш ли други роднини? – пита Нуршах.
-Да един братовчед, синът на леля – отговаря Хира и точно тогава се появява Перихан.
-Още не го познавам, защото е в чужбина.
-Братовчед ли? – изненадана е Перихан. -Имаш леля? Правилно ли чух?
-Орхун е намерил леля ѝ – пояснява Афифе.
-Мислех, че си нямаш никого, изненадана съм – казва Перихан като поглежда дъщеря си.
-Утре ще организираме обяд за нея! Ще се запознаете с г-жа Саадет! – казва Орхун.
-Защо толкова бързо? – пита Афифе.
-Нали знаеш, че искам предварително да знам за такива неща! -Тя лично ще се заеме с подготовката и посрещне леля си – казва Орхун.
-Вие трябва да ѝ съдействате във всичко, ако е нужно да се наеме готвач. За обяда всичко трябва да е перфектно – казва Орхун пред всички, но думите му са насочени към Афифе. -А, сега с ваше позволение ще се кача в стаята си.
