Докато Мерием говори, Нефес се втурва в ателието, сияеща от радост, а с нея влиза и Кенан. Мерием веднага се напряга, виждайки го.
-Дано не ви притеснявам – казва Кенан с усмивка.
-Нищо подобно! Искаш ли чай- пита Фериха, канейки го да седне. Кенан се настанява на един от столовете и кимва.
-Как си? -пита Кенан, поглеждайки към Мерием.
-Добре, а ти? -отвръща тя с леко колебание.
Нефес ги прекъсва, показвайки на Кенан рисунката, която е нарисувала специално за него.
-Ако продължавам да получавам такива хубави рисунки, ще се разглезя – шегува се Кенан, разглеждайки трисунката на детето. – Много ми харесва! Хайде, дай една целувка – казва той, подавайки бузата си към Нефес, която го целува с радост.
-Видя ли, мамо? Батко Кенан я хареса! А сега ще ядем ли от благодарствения кекс, който направихме за батко Кенан?
Кенан се усмихва широко.
-Нямам търпение да го опитам!
Докато гледа към Мерием, Кенан не може да забрави думите, които чу по-рано: „В миналото постъпих несправедливо с Кенан… Веднъж допуснах тази грешка…“
Нефес гордо обяснява:
-С мама направихме любимия ти кекс, със стафиди и лешници, точно както обичаш.
-Да, точно този ми е любимият – отвърждава Кенан с усмивка, но сянка на тъга преминава през лицето му.
-Мамо, как така познаваш батко Кенан толкова добре? -пита Нефес любопитно.
-Нали ти казах, израснахме заедно – обяснява Мерием, опитвайки се да остане спокойна.
-Мама ли беше най-добрата ти приятелка? – пита Нефес, обръщайки се към батко си Кенан.
Той замълчава, а вместо него Фериха отговаря:
-Да, бяха много добри приятели.
