Хира влиза в кабинета и като се извинява на Орхун, че го прекъсва му казва, че леля ѝ е помолила да го повика.
Орхун става и с любопитство поглежда към албума в ръцете на Хира. Тя му казва, че леля ѝ го е донесла, а вътре има снимки на майка ѝ и баща ѝ. Хира го отваря и щастлива му показва снимка, на която тя като малка е с майка си и баща си. Хила е щастлива, че сега не ѝ се налага да си представя как са изглеждали, чувства се така, сякаш отново са наблизо до нея.
Орхун и Хира слизат в хола, където Саадет казва, че не е имало възможност да присъства на сватбата им, затова иска да им подари нещо малко за спомен от нея.
Нямаше нужда, лельо! За мен най-големият подарък е това, че те има! -отвръща Хира с благодарност.
Саадет подава на Хира изящна и много скъпа гривна, която искри на светлината. Камерата показва Перихан, която едва прикрива завистта си. След това лелята поднася на Орхун стилен часовник с изискан дизайн.
Пожелавам ви да останете все така щастливи – казва Саадет, – и се надявам скоро да прегърнем внуците си!
Дай Боже – отвръща неочаквано за всички Афифе.
Орхун и Хира са шокирани от думите на Афифе, след последните събития, с които Афифе показваше, че не иска никакви внуци от Хира.
Перихан също е изненадана и я поглежда с недоумение.
Саадет се обръща към племенницата си с усмивка:
Ти си голяма късметлийка със съпруга си, като и със свекърва си! – отбелязва Саадет. -Дошла си в имението като напълно непозната, а въпреки това г-жа Афифе те е приела както подобава на Демирханлъ. Не всеки би постъпил така благородно.
Афифе леко кимва в знак на съгласие, докато Орхун гледа майка си с учудване, видимо впечатлен от думите и промененото ѝ поведение.