Вместо на очакваното годежно парти Кузей води Хандан в кафене на брега на морето. Хандан изглежда озадачена и неспокойна, оглеждайки се наоколо, знаейки, че всички ги чакат. Кузей изважда от сакото си малка червена кутийка и я поставя на масата. Хандан го пита какво е това. Кузей ѝ обяснява, че не иска да е като всички останали, но семействата им и тя самата искат те да поемат тази стъпка. Въпреки това адвокатът подчертава значението връзката им да принадлежи единствено на тях, а не да се влияе от семейните очаквания. Той отваря кутията и я поставя пред Хандан.
Хандан е очарована от диамантения пръстен. Тя изразява надеждата си, че пръстенът ще донесе щастие и спокойствие на всички, като уверява Кузей, че ще съобщи на семействата им за годежа. Хандан се любува на красотата на пръстена и с нетърпение очаква момент, в който ще го покаже на приятелките си. Кузей забелязва реакцията на годеницата си и разбира, че тя се интересува само от това да впечатли другите и да бъде център на внимание, а не от тяхното щастие. Коментарът му за това, че правят всичко заради други хора, остава незабелязан, тъй като Хандан остава погълната от възторга си от пръстена.
Йълдъз забелязва тъгата на племенницата си и я разпитва. Тя пита за причината за мъката на Елиф и дали е свързано момчето, за което е купила риза. Елиф разкрива, че момчето се сгодява днес. Йълдъз се опитва да я утеши, напомняйки й, че любовта е мимолетна и че тя вече е забравила за любовта си към Кузей. Назире влиза в двора. Когато Йълдъз я пита какво се е случило, Назире обяснява, че е била изпратена от госпожа Наджие в къщата на господин Кузей, за да провери дали е там, но той не бил в дома. Назире отбелязва, че Кузей отново е направил каквото си иска, като не се е появил на годежа си, въпреки че всички го очаквали. Тя заключава, че Кузей явно не иска да се ожени за Хандан и те няма да се сгодят.