Внезапно Еда се обръща към Саадет с фалшива усмивка:
-Много се радвам да видя Хира щастлива! – казва тя. -Мислехме, че си няма никого. Съжалихме я, защото е била робиня в Африка, а Орхун е много състрадателен. Той се погрижи за нея, взе я за своя съпруга. Това, разбира се, шокира всички ни, нали, лельо Афифе? – обръща се тя към Афифе, която тъкмо влиза в стаята.
Афифе я поглежда със студен, непроницаем поглед. По замръзналото ѝ лице не може да се разбере какво мисли.
Еда не се спира, продължава с отровната си тирада:
Вече свикнахме с Хира, но жалко, че не направихме сватбата в присъствието на леля ѝ!
В този момент идва Орхун, който е чул част от разговора.
Отстрани изглежда прибързано, но ние постъпихме правилно! Верните решения се вземат много лесно! – заявява Орхун.
Хира го поглежда изненадано Орхун, но в очите ѝ се чете благодарност. Еда се бори да скрие яростта си, но ръцете ѝ треперят от гняв.
Перихан се намесва бързо, опитвайки се да изглади ситуацията:
Разбира се, ако Орхун не беше сигурен, нямаше да направи такъв важен избор.
Саадет се усмихва леко и добавя:
Наистина, г-н Орхун беше желан ерген. Бракът му беше изненада за много дами.
Еда усеща как думите на Саадет я удрят като остри стрели. Това са стрели, насочени право към нея заради думите, които преди малко каза за Хира.
С усилие прикривайки гнева си, Еда се изправя и казва:
Моля да ме извините, имам нужда от малко почивка. – Гласът ѝ трепери леко, но тя се опитва да звучи спокойно.
Еда бързо излиза от стаята, а майка ѝ я последва, притеснена от това какво може да направи дъщеря ѝ.
