Дуйгу изпраща още един имейл на Али. В това електронно съобщение тя му пише, че е готова да го опознае и го кани да се срещнат. Цялата игра на Дуйгу да хване Али, че си определя среща с друга, за да го убеди, че чувствата му към нея не са истински.
След като Али получава анонимното съобщение и го прочита, той веднага подозира, че това е работа на някой, който добре го познава. Али поглежда към колегите си, а след това погледа му се спира на Дуйгу. Той си спомня за странното ѝ поведение вчера. Али отново отваря писмото, което му написа същото момиче, което ми изпрати и електронното писмо.
-Комисар Дуйгу, този отчет на бюрото ми твой ли е? – провиква се Али.
-Да! Сутринта го оставих – отговаря Дуйгу.
Али отваря отчета и сравнява почерците и вижда, че те си приличат. Али е уверен, че анонимното момиче е Дуйгу, но се чуди защо си играе на криеница с него.
Али казва на колегите си, че му е изникнала работа и ще излезе.
Дуйгу си поглежда часовника и се замисля: „Какво на срещата ли е тръгнал?“ Тя, обидена и раздразнена от ентусиазма на Али към „непознатата“, тръгва да го проследи.
Дуйгу тръгва за мястото на срещата, а Али виждайки я е 100% уверен, че писмата са работа на Дуйгу и застава пред нея.
-Дуйгу, какво правиш тук? – пита Али.
-Излязох на чист въздух – отвръща Дуйгу.
-Хайде да пием чай – предлага Али.
-А, ти защо излезе? – пита Дуйгу.
-Имах среща, но приятелят ми явно няма да дойде – отговаря Али.
След като Али и Дуйгу се връщат в участъка. Али изпраща съобщение на „анонимката“, за да я пита, защо не е дошла на срещата.
Дуйгу е бясна, че Али продължава да се интересува от „анонимката“.
