– Как беше? – пита той и я поглежда с интерес.
Хира го поглежда изненадана.
– Къщата. Тази, в която е израснал баща ти, – пояснява Орхун и с жест ѝ показва стола срещу него.
Хира се усмихва и сяда, готова да разкаже. Очите ѝ се изпълват с топлина, докато описва как мястото е било дори по-хубаво, отколкото си е представяла. Споделя, че е посетила стаята на баща си. Въпреки промените през годините, бюрото му все още е било там – същото бюро, на което той е писал.
Хира показва на Орхун компасът на баща ѝ, който леля ѝ е дала.
-Винаги е бил с него – казва замечтано Хира. -Не го е взел в Еритрея, защото се е счупил. Но, въпреки това е много хубав.
Хира бързо става от стола и застава пред Орхун. Със спокоен, но твърд глас му казва, че иска да му даде това, което е най-ценно за нея – компаса на баща си, като благодарност за доброто, което той ѝ е сторил.
Орхун, изненадан от предложението ѝ, се изправя, без да сваля очи от нея. Той посяга към компаса и нежно докосва ръката ѝ.
-Благодаря ти! – казва му тя.
Но Орхун отдръпва ръката си и поклаща глава:
– Не! Не мога да го приема!
Хира мисли, че Орхун не иска да го вземе, защото е счупен и му обещава да го поправи.
– Не е заради това, – отвръща Орхун с поглед пълен с любов, – а защото е принадлежал на баща ти. За теб той има специално значение и трябва да остане с теб.
Но Хира не се отказва и настойчиво му подава компаса отново.
-Цял живот бях самичка, а сега съм по-щастлива от всякога, благодарение на теб! Ти ми върна семейството, а аз искам да ти дам това! – казва щастлива Хира и отново подава компаса на Орхун. -Най-ценното и важно нещо, което притежавам! Моля те, вземи го! – добавя тя с леко треперещ глас, разкриващ силното ѝ вълнение.
Орхун се съгласява да го вземе и добавя, че Хира не трябва да забравя, че компасът ще бъде безопасност с него. Орхун не говори за компаса, а за Хира, че тя никога не трябва да забравя, че тя ще бъде в безопасност ако е до него.
