Йълдъз с радост се обажда на сестра си, за да ѝ съобщи вълнуваща новина: скоро ще се събере със сина си. Тя разказва за разговора си с Курсат, който, след като първоначално ѝ поискал пари, неочаквано се съгласил да ѝ доведе сина им без никаква финансова размяна. Радостта в гласа ѝ е осезаема, когато изразява очакването си най-накрая да бъде с детето си.
Реакцията на Мурвет е съвсем различна. Тя обвинително разпитва Йълдъз откъде е взела парите за да даде на Курсат. Йълдъз настоява, че не му е давала никакви пари, и твърди, че той просто я е съжалил. Мюрвет остава скептична и казва на Йълдъз за изчезналия пръстен на Ханда, който смята, че сестра ѝ е намерила. Чувствайки се притисната в ъгъла, Йълдъз обвинява Мюрвет, че я е нарекла крадла, и с това затваря телефона.
Междувременно Елиф успява да поправи колата на Кузей, което позволява пътуването им до Истанбул да продължи. Докато си мисли за целувката, която смята, че са споделили предната вечер, настроението ѝ се подобрява, докато не е прекъснато от телефонно обаждане от годеницата на Кузей. Обзета от съжаление, че е целунала някого, който вече е сгоден, Елиф тихо се отдалечава от колата, без да иска да продължи да пътува с Кузей. След известно време чува, че Кузей я вика. Ясно е, че той няма да тръгне без нея.
