Азиз пита директно баща си защо не го обича. Ръза се вбесява и му нарежда да си върви в стаята.
Азиз признава на Ръза, че той го обича най-много, а Суна и Канат го мразят.
Азиз уверява баща си, че винаги ще бъде до него и го прегръща.
Ръза вика Суна и Канат и започва да крещи, тъй като е научил от Азиз, че възнамеряват да избягат.
Ръза чупи чашата, а след това пада на колене пред Суна и Канат и обещава да се промени, но да не го изоставят.
Ръза уверява жена си, че ще ходи на лекар и ще започне терапия за овладяване на гнева.
Еким и Канат излизат да се разхождат и тя му признава, че е сгрешила в преценката си за него, защото не е виновен за станалото с Лейля, и е много добър човек.
Еким слага на своята ръка и на тази на Канат гривни, които да ги свързват.
Мелиса отива на ръба на една скала и звъни на Канат да се сбогува с него. Канат оставя Еким и хуква да спасява бившата си, която му казва, че е на мястото, на което за пръв път са се целунали.
Канат моли Мелиса да се отдръпне от ръба. Мелиса отвръща, че е видяла колко е притеснен. След това се сгушва в него и го моли да не я изоставя никога.
Халил споделя с Бекир, че се е влюбил до уши в Неше. Бекир подкрепя брат си и го надъхва да признае на майката на Еким, че е влюбен в нея.
Еким доверява на Хазал за съобщението на Мелиса до Канат. Хазал ѝ казва, че това е поредният номер на „злата кралица“. Еким обаче се обвинява, че заради нея друг може да бъде наранен.
Халил среща Неше, а тя отбягва компанията му.
Емине носи на Селим писмото, което е написала и в което признава за действията на баща си.
Бившите дружки на Мелиса не спират да ѝ се подиграват и да я занасят. Мелиса побеснява и кара Канат да каже на всички на двора в училище къде е бил предишната вечер.
Еким се намесва и обявява, че Канат е отишъл да помогне на приятел в беда. Мелиса избеснява още повече и не спира да ръси заплахи към всички, които ѝ се смеят.
Мелиса поглежда към Даахан и измисля план. Моли Озан да ѝ помогне.
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
