Хункяр пристига на мястото на срещата, а цялата е изтъкана от напрежение. Вижда Али Рахмет Фекели, който е спокоен, но в очите му проблясва решителност. Тя приближава, поглежда го хладно и задава директен въпрос:
– Какво искаш?
Фекели отговаря с равен тон:
– Искам да разговарям с теб лице в лице. Искам да ме изслушаш.
Той прави пауза, сякаш обмисля как да подходи, после казва ясно и категорично:
– Демир взриви склада. Целта му беше да убие мен и Йълмаз.
Хункяр се изправя като струна, лицето ѝ се напряга.
– Демир никога не би направил такова нещо. Никога! – възкликва тя, но в гласа ѝ има нотка на несигурност, която не може да скрие.
Фекели въздъхва тежко и продължава:
– Преди двадесет години не чу истината, а сега отново отказваш да я чуеш. Ти вярваш само в това, което искаш да вярваш.
Думите му са тежки и удрят в целта. Хункяр поглежда настрани, сякаш да избегне този директен удар. Но Фекели не спира.
– Да, по ръцете ми има кръв – признава той. – Но съпругът ти също имаше кръв по ръцете си. Ти отказваш да го приемеш, но това е истината.
– Лъжеш – отвръща тя със студен глас, но той не се поколебава.
– Мислиш ли, че е лесно за мен? Децата ми бяха убити заради действията ми. Защото аз убих съпруга ти. За това лежах двадесет години в затвора. Но сега съдбата ми даде ново дете. Това дете е Йълмаз.
Очите на Хункяр се разширяват от шок, но тя бързо се овладява.
– Сбъркал си, Фекели. Йълмаз не е невинен – отсича тя.
Фекели пристъпва напред, а гласът му става по-плътен и настояващ:
– Изслушай ме, Хункяр. Синът ти опита да убие мен и Йълмаз днес. Не успя, но ще опита отново. Аз не мога да го спра, но ти можеш. Не искам да виждам кръв по ръцете му.
Хункяр замълчава, погълната от думите му. Но той продължава с още по-голяма решителност:
– Ако Демир продължи по този път, аз ще го спра. Не искам да го правя, но ще го направя, ако се наложи. Няма да позволя тази история да се повтори.
Фекели замълчава, давайки ѝ време да осмисли чутото. Тишината между тях е напрегната, като невидима нишка, която може да се скъса всеки момент. Хункяр го поглежда внимателно, сякаш търси истината в очите му, но все още е разкъсвана между дълга към сина си и тъмната сянка на миналото, която не може да прогони.
Сцената завършва с това как Фекели се обръща и тръгва, оставяйки Хункяр сама, изгубена в своите мисли. Решението, което предстои да вземе, ще промени всичко.
