Зейнеп се прибира в къщи, а Ийт случайно вижда плика с пари в чантата ѝ.
Мелис влиза в кухнята, където брат ѝ Ийт си налива чаша сок. Тя спира до вратата и с невинно изражение задава въпрос:
– Върна ли се Зейнеп?
– Тя се върна. Защо питаш? – Ийт я поглежда подозрително, докато отпива от сока.
– Няма причина. Тя имаше изпит, просто бях любопитна – отговаря Мелис с престорена небрежност.
– До вчера бяхте врагове, а сега сте станали приятелки? – Ийт повдига вежди, усмихвайки се.
– Аз не съм враг на никого. Просто се интересувах – обяснява тя, но в гласа ѝ се долавя леко раздразнение.
Ийт оставя чашата на плота и пристъпва крачка напред, сякаш нещо го тревожи.
– Има нещо, за което и аз съм любопитен – казва той. – Когато Зейнеп се прибра, изпусна чантата си. Вътре имаше плик, пълен с пари.
Мелис присвива очи, опитвайки се да прикрие изненадата си.
– Какво имаш предвид? – пита тя с престорено равен глас.
– Нямам нищо против нея, но сериозно… какво прави тук, ако има толкова много пари? – Ийт явно се опитва да сглоби пъзела.
Мелис се замисля за миг, след което се усмихва лукаво.
– Аз ще разбера! – заявява тя и преди брат ѝ да може да каже нещо, грабва чашата му със сока и излиза.
Мелис се отправя право към стаята на Зейнеп. Почуква леко на вратата и влиза без да чака отговор.
– Донесох ти нещо за пиене! – казва тя с прекалено сладък тон, подавайки чашата към Зейнеп.
– Благодаря – отвръща Зейнеп, като се опитва да изглежда спокойна. Очите ѝ обаче са зачервени, сякаш е плакала.
– Нещо лошо ли се е случило? – Мелис повдига вежда, преструвайки се на загрижена.
– Не, просто съм уморена. Снощи не спах добре – отговаря Зейнеп бързо, избягвайки погледа ѝ.
– Изпитът беше ли труден?
– Не взех изпита… закъснях – Зейнеп свежда очи, опитвайки се да прикрие срама си.
– О, много съжалявам. Заради мен ли се случи това? Твърде дълго ли говорихте с Арда? – Мелис накланя глава, сякаш търси причината.
– Не съм се срещала с Арда – отвръща Зейнеп, а гласът ѝ леко трепери. – Няма значение. Искам просто да се концентрирам върху следващия изпит.
Мелис се усмихва бегло и вдига рамене.
– Добре, няма да настоявам. А и не мисля, че сега е най-подходящото време за разговори – казва тя, след което се обръща и тръгва към вратата.
Докато излиза, тя спира за миг до полуотворената врата и наблюдава как Зейнеп поглежда към чантата си и вижда пликът с парите.
– Защо ми причиняваш това? – говори си сама Зейнеп, а очите ѝ отново се пълнят със сълзи.
Мелис, останала до вратата, се усмихва самодоволно, без да може да скрие злобата си.
– Едва сега започвам – прошепва тя на себе си. – Ти и открадна баща ми, но любимият си няма да може да ми откраднеш!
