Мерием и Кенан довеждат пияния Рашид в дома му. Той едва се държи на краката си, но ентусиазмът му е в пълна сила. Щом прекрачва прага, започва да крещи:
– Асие! Асие! Мъжът ти се прибра! – Гласът му отеква из цялата къща, а очите му блестят от алкохолното опиянение.
Асие излиза от стаята, ръцете ѝ са скръстени, а лицето ѝ е пълно с гняв. Гледа го мрачно, докато той едва се задържа прав.
– Какво ме гледаш, не ме ли позна? – смее се Рашид. – Аз съм мъжът ти, Рашид! Честно казано, когато човек има зет като Кенан, никога не пада по гръб! Ето, дойде и ме измъкна от там! Браво на теб, Кенан!
Кенан остава безмълвен, но изражението му е напрегнато. Асие не издържа и се намесва:
– Отново много си се разприказвал, Рашид! Говориш без да мислиш. Винаги е така, когато си пил!
– Лъжа ли е? – възразява Рашид и се обръща към Кенан и Мерием с поглед, пълен със злонамерен хумор. – Без това всички знаят, че те двамата са влюбени. Лошото е, че само аз го казвам на глас!
– Татко, стига! – настоява Мерием.
– Не, не стига! Аз съм виновен, да, виновен съм! – провиква се той. – Аз съм този, който ви попречи да се ожените!
Кенан рязко вдига глава, шокът ясно се изписва по лицето му. Той поглежда Мерием, но тя не може да срещне очите му.
– Татко, моля те, престани! – повтаря Мерием, този път с нотка на отчаяние в гласа.
– Не стига! Имам още какво да кажа! – Рашид се олюлява, но упорито продължава. – Повярвах на онзи негодник Енгин и те дадох на него! Мислех, че ще бъде от полза и за теб, и за нас! А ти… ти и без това нямаше намерение да си намериш богат мъж!
– Какво говориш, Рашид?! – намесва се Асие, очите ѝ пламтят от гняв и срам.
– Ти мълчи! – изкрещява той, сочейки я заплашително с пръст. – Искам да говоря с Кенан!
Рашид се обръща към Кенан, сякаш иска да каже още нещо, но алкохолът, който е погълнал си казва думата и заспива.
Кенан си тръгва, а Мерием му благодари за помощта.
