Ануж моли Анупама да каже нещо, дори да е от гняв или омраза, тъй като не може да понесе мълчанието ѝ. И двамата плачат, но Анупама продължава да не отговаря. Ануж се моли на Бог, питайки се защо Самар е умрял, когато куршумът е бил предназначен за него. Той съжалява, че е жив, знаейки, че завинаги ще бъде обвиняван за смъртта на Самар.
Погълнат от чувство за вина, Ануж се срива и съжалява, че той не е бил този, който е умрял. Хасмук го утешава, като му обяснява, че смъртта е следствие от съдбата и не може да бъде избегната. Той успокоява Ануж, че не е виновен, и го моли да остане силен за Анупама, която се нуждае от подкрепа след загубата на Самар. Хасмук обещава да се погрижи за Ванрадж, който също е съкрушен от скръбта.
Междувременно Димпъл сънува Самар. Във видението си Самар я насърчава да остане силна и да живее за тяхното бебе. Той я моли да се усмихва и да се грижи за семейството им. В реалността Димпъл се събужда, плачейки.
По-късно Паритош съобщава на Анупама, че са се върнали, след като са приключили с последните обреди на Самар. Анупама плаче, неспособна да приеме реалността. Пахи си представя как Самар я утешава и я моли да бъде силна. Анупама, решена да почете паметта на Самар, сваля венеца от снимката му. Ванрадж поставя под въпрос постъпката ѝ, но Анупама обяснява, че Самар винаги ще живее в сърцата и спомените им.
