Волкан, който остана в дома на Дуйгу, разглежда с нея стар албум със снимки от академията. Снимките ги връщат към спомените от времето, когато са били състуденти. Точно в този момент телефонът на Дуйгу звъни. Али ѝ се обажда, за да я помоли да дойде при него.
След като затваря, поглежда към Волкан.
– Извинявай, Волкан. Забравих за теб, но сега ще се обадя на Али, за да му кажа…
Волкан я прекъсва с усмивка:
– Няма нужда. Върши си работата, няма проблем.
Дуйгу се чувства малко виновна, но напуска дома, за да отиде при Али.
Когато пристига, Али я посреща, облечен в официален костюм. Тя го оглежда изненадано и повдига вежди.
– Ти какво, на сватба ли си тръгнал? – шегува се тя.
Султан се появява зад него, усмихвайки се широко.
– Не, момиче, той се облече така заради мен! Искам да го нарисуваш в официален костюм – обяснява тя. – А и да направиш рисунката голяма, че вече не виждам добре.
Дуйгу се засмива, но приема задачата. Настанява Али на стол и започва да скицира, но той непрекъснато сменя позата.
– Али, ако продължаваш така, няма да свършим до сутринта! – казва тя, раздразнена, но с леко забавление в гласа.
Али се извинява, но въпреки това не спира да мърда, което прави задачата още по-сложна.
Действието прескача Дуйгу пие чай с Волкан и му разказва, как леля Султан е накарала Али да облече костюм и тя да го нарисува и много са се забавлявали, защото Али постоянно сменял позата.
-Ние с теб също много се забавлявахме в академията. Това време много ми липсва… – казва Волкан и освен всичко друго, докато си говорят, Дуйгу заспива.
На следващата сутрин те излизат заедно от къщата, готови за работа. Волкан, който е останал да нощува заради раната си, не пропуска да подхвърли язвителен коментар на Али.
– Дуйгу настоя да остана – казва той с усмивка, която очевидно има за цел да накара Али да ревнува.
Али хвърля остър поглед към Дуйгу, която побързва да се оправдае:
– Раната на Волкан беше сериозна. Просто трябваше да бъде под наблюдение.
Дуйгу забелязва, че Али ревнува Волкан, но това явно ѝ доставя удоволствие.
