Орхун и Хира водят Али в парка. Малкият върви мълчаливо между тях, срамежлив и леко угрижен. Орхун го наблюдава крадешком, а Хира се усмихва топло, опитвайки да го предразположи.
– Искаш ли да се качиш на люлката? – пита Хира с ентусиазъм, сочейки цветните люлки в далечината.
Али обаче мълчи и свежда поглед. Орхун въздиша тежко, прокарвайки ръка през косата си, сякаш търси подходящите думи, които да разчупят напрежението.
Хира решава да действа. Тя се приближава до една от люлките, сяда на нея и започва леко да се люлее, смеейки се като дете.
– Хайде, ела и ти! – казва тя и посочва люлката до нея, надявайки се да предизвика интереса на момчето.
Но Али остава на място, стиснал ръчичките си, и поклаща глава. Тишината отново се спуска между тях. Хира обаче не се отказва. Тя се премества на другата люлка и се опитва да го предразположи с нова игра.
В този момент край тях минава продавач на захарен памук, с ярко розови облаци, които танцуват в ръцете му. Орхун се усмихва леко и махва на продавача.
Продавачът подава на Али един захарен памук.
– Опитвал ли си някога? Ще ти хареса, сигурен съм – казва Орхун.
Али вдига очи към Орхун, а после към захарния памук
– И аз не съм опитвала – отвръща Хира.
Али подава памука на Хира. Тя го взема и започва да го разглежда, но се затруднява с отварянето на целофана. Орхун се усмихва, взема памука от ръцете ѝ и внимателно ѝ показва как да го отвори отгоре.
– Много е красив, като облак – казва Хира, откъсвайки малко парченце. Тя го опитва и възкликва с възторг: – Ммм… Наистина е много сладко! Така си представям вкуса на облаците!
– Мама не ни разрешаваше да си купуваме нищо от улицата – казва Орхун, докато откъсва парченце за себе си. – Но татко ни носеше тайно. Не си спомням вкуса, но… е по-сладко, отколкото го помня.
Хира подава памука на Али. Той си откъсва парче от него и го хапва, а след това откъсва парче, което подава на Хира, и парче което подава на Орхун.
