Димпъл спи с дрехите на Самар до себе си. Анупама я моли да яде заради бебето. Анупама плаче, докато държи ризата на Самара, и обещава да се грижи за Димпле и бебето. Ванрадж се чувства съкрушен. Кавия го утешава. Тя го хвали, че е останал силен, и го уверява, че винаги ще бъде до него.
Ванрадж споделя болката си и казва, че смъртта на Самар му се струва като сън. Той съжалява, че не е хвалел Самар, и иска да го прегърне. Кавия го насърчава да говори от сърце и казва, че Самар ще го чуе. Тя слага маската на Самар. Ванрадж съжалява, че не е показал любовта си към Самар. Нарича го добър син и съжалява, че не го е хвалел повече.
Анупама отхвърля обаждането на Ануж. Ануж е разстроен и Анкуш му казва да не се обвинява за смъртта на Самар. Ануж съжалява, че е завел мъжете в клуба, и се чувства отговорен за смъртта на Самар. Барка съветва Ануж да даде време на Анупама да скърби. Той се страхува да я загуби. Ану казва на Ануж да потърси Самар в звездите. Анупама също вижда блестяща звезда и се чуди дали това е Самар.
