Хункяр пристига на мястото на срещата с Фекели. Вижда Али Рахмет Фекели, който стои спокойно, с решителност, изписана в очите му. Тя се приближава към него, поглежда го хладно и задава директно въпрос:
– Какво искаш?
Фекели отговаря спокойно, с равен тон:
– Искам да говоря с теб. Искам да ме изслушаш.
Той прави кратка пауза, сякаш за да обмисли следващите си думи, след което заявява твърдо:
– Демир взриви склада. Целта му беше да убие мен и Йълмаз.
Хункяр се изпъва като струна, а лицето ѝ се напряга.
– Демир никога не би направил такова нещо! Никога! – възкликва тя, но нотката на несигурност в гласа ѝ издава, че е разколебана.
Фекели въздъхва тежко и продължава:
– Преди двадесет години не чу истината, а сега отново отказваш да я чуеш. Ти вярваш само в това, което искаш да вярваш.
Думите му са тежки и удрят право в целта. Хункяр поглежда настрани, опитвайки се да избегне този емоционален удар. Но Фекели не спира.
– Да, по ръцете ми има кръв – признава той. – Но съпругът ти също носеше кръв по своите. Това е истината, която ти не искаш да приемеш.
– Лъжеш! – отвръща тя със студен глас, но в очите ѝ проблясва колебание.
