Нуршах се доближава до брат си и му казва с искрено вълнение:
– Като бъдеща леля мога да заявя, че ще бъдеш чудесен баща! А Хира… тя ще бъде прекрасна майка. Вие сте страхотна двойка!
Орхун, загледан замислено след Хира и Али, изобщо не я чува.
– Хей, батко, чуваш ли ме? – Нуршах леко го побутва, за да го извади от унеса.
– Каза ли нещо? – пита той, сякаш пробуждайки се от дълбоки мисли.
– Очите ти блестят! Всичко в теб се промени! – казва тя с широка усмивка. – Сърцето ти бие толкова силно, че чак аз го чувам! Батко, ти си много влюбен! Толкова се радвам за теб!
Действието прескача. Хира излиза тихо от стаята на Али и вижда Орхун в коридора. Усмихва му се леко и казва:
– Али се измори и го сложих да спи.
Орхун я гледа, докато тя се приближава, но Хира забелязва нещо и спира.
– Ти май си се изцапал от колелото – казва тя, сочейки към челото му.
– Къде? – пита той, докато неволно протяга ръка към лицето си.
Хира се опитва да му обясни, но той нежно хваща ръката ѝ и с топъл поглед казва:
– По-добре ти го почисти.
Тя леко смутена изтрива петното от челото му. Ръцете ѝ треперят от близостта.
– Кафе? – казват двамата в един глас.
– Ей сега ще го приготвя! – казва Хира и побягва към кухнята.
– Направи и за себе си! – провиква се след нея Орхун, а усмивката му остава, докато я гледа как изчезва зад вратата.
