Неслихан чува целия разговор. Лицето ѝ пребледнява, а шокът е очевиден. Яман, който се намира на горния етаж, чува стъпките на Сехер и забелязва как тя бърза да напусне къщата. Спуска се долу, където заварва Неслихан. Погледът му е изпълнен с напрежение, а очите му търсят отговори.
– Къде отиде Сехер? – пита той, гласът му строг и нетърпящ възражения.
Неслихан отначало мълчи, но в очите ѝ Яман забелязва нещо, което го кара да се напрегне още повече – страх. Пристъпва към нея, тонът му става по-остър:
– Казвай! Какво знаеш?
Неслихан, уплашена, признава:
– Чух я. Говореше по телефона… Каза, че ще се срещне с…. С г-н Фикрет.
Яман не губи нито миг. Излиза бързо от къщата и подкарва колата си, следвайки инстинктите си. Знае, че трябва да я намери.
Междувременно Сехер седи в таксито, паркирано малко по-надолу по улицата. Поглежда в огледалото за обратно виждане, за да се увери, че Яман е тръгнал след нея. Сърцето ѝ бие бързо.
„Трябва да изглежда правдоподобно. Трябва да го накарам да повярва, че си тръгвам“, мисли си тя.
Яман я забелязва таксито и увеличава скоростта. Сехер дава знак на шофьора да тръгне, усещайки тежестта на погледа му дори от разстояние.
