Действието продължава от предния епизод.
Телефонът на Перихан звъни. Тя вдига със свито сърце, усещайки как напрежението я сковава. От другата страна се чува студен и заплашителен глас, който я кара да потръпне:
– Да кажем, че засега съм си тръгнал, но ще се върна. Очаквайте ме! Завръщането ми ще се запомни. Дръжте си езика зад зъбите, защото знаете какво може да ви се случи!
Перихан сваля телефона от ухото си и въздиша тежко. Промълвява едва чуто:
– Тръгна си!
Еда, която я наблюдава напрегнато, веднага я прекъсва:
– Дали, защото е видял Орхун?
Перихан клати глава, все още под въздействието на чутото.
– Възможно е, но каза, че ще се върне.
Очите на Еда проблясват от гняв. Гласът ѝ звучи острo, изпълнен с ненавист.
– Тази мишка определено има късмет. Отново намери начин да се измъкне! Взела е детето в ръцете си и го използва до последно!
Перихан избухва, неспособна повече да се сдържа.
– Да ти имам проблемите, Еда! За малко да ни убият, а ти още ми говориш за Хира!
Еда я поглежда с разширени очи, лицето ѝ се изкривява от истеричен гняв.
– Не издържам повече, мамо! Сърцето ми се къса, когато ги виждам един до друг! Аз трябваше да бъда до Орхун, не тя!
