Действието прескача Сехер седи в хола. Тя изчаква Неслихан да се появи наблизо, след което поставя телефона до ухото си и преструвайки се, че се обажда казва: – С него всичко е приключило. Говорих с Яман и му казах това. Не мога да остана повече тук. Идвам при теб, Фикрет. Скоро тръгвам. До скоро!
„Това е краят! Джанан ще получи това, което искаше, а Яман ще се излекува!“, уверява се тя наум, макар сърцето ѝ да се разкъсва от болка.
Неслихан чува целия разговор. Лицето ѝ пребледнява, а шокът е очевиден. Яман, който се намира на горния етаж, чува стъпките на Сехер и забелязва как тя бърза да напусне къщата. Спуска се долу, където заварва Неслихан. Погледът му е изпълнен с напрежение, а очите му търсят отговори.
– Къде отиде Сехер? – пита той, гласът му строг и нетърпящ възражения.
Неслихан отначало мълчи, но в очите ѝ Яман забелязва нещо, което го кара да се напрегне още повече – страх. Пристъпва към нея, тонът му става по-остър:
– Казвай! Какво знаеш?
Неслихан, уплашена, признава:
– Чух я. Говореше по телефона… Каза, че ще се срещне с…. С г-н Фикрет.
Яман не губи нито миг. Излиза бързо от къщата и подкарва колата си, следвайки инстинктите си. Знае, че трябва да я намери.
Яман я забелязва таксито и увеличава скоростта. Сехер дава знак на шофьора да тръгне, усещайки тежестта на погледа му дори от разстояние.
Междувременно приятелите от полицейския участък отиват на полигона за пейнтбол, за да помогнат на Ибрахим и Кара да се помирят.
Кара тръгва след Ибо и го моли да си отвори очите и ушите, да я изслуша и да разбере, че между тях не може да има нищо, ако той си мисли, че ще може да я промени. Кара го моли да помисли каква е била тя от самото начало, когато са се запознали и са работили заедно, и да разбере, че той не може да я промени, така че ако не може да живее с нея, такава каквато е, по-добре да си намери друга. Думите на Кара падат като бомба върху Ибрахим, който я оставя и поема към гората. Али забелязва състоянието на Ибо и отива при него. Али се опитва да го окуражи:
– Ако я обичаш истински, не трябва да позволяваш на каквото и да било да те спре, да ви раздели. Любовта не е само гладък път – тя е бойно поле, точно като този полигон.
Без да иска Дуйгу, която е наблизко чува разговора на Али с Ибо.
Дуйгу потъва в мислите си, въвлечена във вихъра на чувства и мисли, които дълго време е потискала в себе си. Кара я намира в това състояние. Тя сяда до нея на гумата и я пита:
– Добре ли си? – пита я Кара, като се приближава и сяда до нея.
Дуйгу не отговаря веднага. Кара забелязва пръските боя върху жилетката ѝ и се усмихва леко:
– Ударили са те! И то право в сърцето. Това ли те натъжи толкова?
Дуйгу въздиша тежко и поклаща глава.
– Не, Кара. Простреляха ме в сърцето много преди този ден.
Кара повдига вежди, а в погледа ѝ проблясва интерес.
– О, и кой е стрелецът?
Дуйгу спира за момент, сякаш се бори със себе си, но накрая думите излизат като шепот:
– Ти беше права през цялото време. Аз… обичам Али.
Кара я гледа с искрено изумление, но в очите ѝ се чете и лека усмивка – онази на човек, който вече е знаел истината.
– Е, значи сърцето ти е поразено от най-добрия стрелец на нашия отбор. Какво ще правиш сега? Ще се криеш ли още, или ще действаш?
Думите на Кара карат Дуйгу да се замисли още по-дълбоко.
