Разбираме, че Яман е забранил на всички в имението да споменават името на Сехер. Колкото и да твърди пред другите, че я презира, той дълбоко в себе си не е готов да се откаже от нея. Силната болка от загубата му не позволява да приеме ситуацията, и той тайно ангажира екип от свои хора, за да я намерят и върнат обратно.
Яман прекарва часове в разговори по телефона, ръководейки издирването. Гласът му е строг и напрегнат, когато отново вдига телефона:
– Искам да я намерите! Тя не може да е изчезнала просто така! Действайте бързо!
Юсуф чува как чичо му крещи по телефона, че иска да намери Сехер, и се разстройва.
Преди да напусне имението, Сехер споделя на Юсуф тайна, която му тежи, но му дава и надежда.
– Юсуф, обещай ми, че няма да кажеш на никого, дори на чичо ти, това, което ще ти кажа – казва Сехер, докато нежно държи малките му ръце. – Заради един много лош човек трябва да играя игра. Трябва да спася нашето семейство. Ще напусна имението и това ще разстрои чичо ти Яман. Но обещавам, че няма да е за дълго – само около два месеца. Ще се върна, Юсуф. Обещавам ти.
Думите ѝ остават запечатани в съзнанието на момчето, което вярва в обещанието ѝ повече от всичко.
– Чичо! – казва Юсуф, гледайки чичо си с увереност, която изненадва Яман. – Знам защо крещиш. Защото леля много ти липсва. Но не трябва да се притесняваш, защото тя ще се върне.
Яман се обръща към него с изненадан поглед. Думите на Юсуф го разтърсват.
– Откъде знаеш това? – пита той със строг, но любопитен тон.
– Защото тя е моя леля! Ако аз съм тук, то тя също ще дойде – отговаря Юсуф.
Яман за миг мълчи. Очите му проблясват от емоция, която трудно може да прикрие. След това прошепва, сякаш повече на себе си:
– Тя ще дойде. Рано или късно ще се върне.
