След края на събитието, цялото семейство се отправя към червената къща, където се подготвя парти-изненада за 80-ия рожден ден на Садък. Подготовката кипи от сутринта, а вълнението расте с всяка изминала минута.
Когато Дьонюш пристига у дома заедно с гостите, Дерия се обръща към баща си.
– Татко, аз се върнах! – казва тя със сълзи на радост в очите. За нея това е дългоочакван миг. Но изражението на Садък става объркано. Той я гледа и казва:
– Несрин? Знаеш ли сънувах сън? Дерия се е върнала с дъщеря си, която толкова много прилича на теб.
Сърцето на Дерия се свива. Тя разбира, че баща ѝ не я познава – мисли я за покойната ѝ майка. Разплакана го прегръща.
Разбираме, че Сомер и Тюркян имат син.
Всички се събират около голямата трапеза в градината на червената къща, с гледка към морето, която сякаш пази тайните на миналото и обгръща всеки от тях с топлината си. Спомените оживяват в разговорите, а радостните смехове огласят вечерта. Семейството е отново заедно – обединено от любовта, времето и спомените.
Морето шепне тихо, а къщата ги приема с отворени обятия, сякаш никога не са си тръгвали.
КРАЙ
