Чукайки тихо на вратата на кабинета, Джанан влиза при Яман.
– Синко, ако не си зает, искам да обсъдя нещо с теб – казва тя с уклончив тон.
Яман я поглежда и кимва, приканвайки я да влезе. Джанан пристъпва напред и застава пред бюрото му, нервно играейки с пръстите си.
– Яман, сине, ти знаеш, че не ми остава много време на този свят – започва тя. – Затова искам да купя подарък за брат ти Зия, нещо, което да му напомня за мен… Но за това ми трябват малко пари, синко.
Яман се обляга назад в стола си, присвивайки очи.
– Нима парите за операцията не бяха преведени на сметката ти? – пита той с хладен тон.
– Не! – отговаря Джанан, а погледът ѝ се впива в пода.
Яман веднага взима телефона си и набира Недим.
– Защо не си превел десетте милиона на сметката на Джанан? – пита той, не скривайки раздразнението си.
От другата страна се чува гласът на Недим, който обяснява, че е забравил.
– Искам да го направиш незабавно! – отсича Яман.
След разговора, той взима чековата си книжка и се обръща към Джанан.
– Сто хиляди ще стигнат ли за подарък за брат ти?
Очите на Джанан засияват.
– Да, да! Много ти благодаря, синко! Ти знаеш, че ако не бях принудена, никога нямаше да те притеснявам.
Тя се усмихва широко, взема чека и излиза от кабинета. Щом затваря вратата зад себе си, телефонът ѝ звъни.
–Г-жо Джанан, мога да ви преведа парите в петък – казва Недим с угрижен глас. – Почти всички средства са инвестирани, а на Яман не съм казал, за да не се ядосва.
Джанан въздъхва тежко, но неохотно се съгласява.
– Добре, ще изчакам до петък – отвръща тя, макар гласът ѝ да издава нотка на раздразнение. Затваря телефона и продължава по коридора, замислена, но доволна, че е успяла да получи все пак пари от Яман.
