В същото време Гафур и Сание се забавляват. Лежат в леглото, смеят се и се гъделичкат, сякаш няма грижи на света. Изведнъж силно блъскане по входната врата прекъсва техния смях. Стаята потъва в напрегната тишина. Те се споглеждат със страх в очите и бързат към вратата.
Гафур прошепва молитва под носа си, разпознавайки заплашителния глас на Демир от другата страна. С треперещи ръце отваря вратата.
– Какво става, г-н Демир? – пита несигурно.
Но думите му едва излизат, когато Демир, изпълнен с ярост, го хваща за врата и го удря в лицето. Гафур пада на земята с глух звук.
– Какво си направил, Гафур?! – гърми Демир, очите му святкат от гняв.
Той губи контрол, отново сграбчва Гафур за гърлото и започва да го души. Сание изкрещява, виждайки как лицето на съпруга ѝ се зачервява и погледът му започва да помръква. Но Демир е като звяр – стиска гърлото му с всичка сила, сякаш иска да изтрие всяка следа от Гафур.
Себахатин се притичва на помощ, заедно със самата Сание, и двамата с усилие успяват да откъснат Демир от жертвата му. Демир хвърля последен, презрителен поглед към падналия Гафур и с твърд глас обявява присъдата си:
– Събирайте си багажа и се махайте от чифлика! – казва той с хладна решителност. – За името на Яман ще се говори в цяла Адана заради теб!
Сание пада на колене и започва да моли за прошка. Сълзите ѝ текат безспирно, но Демир дори не трепва.
– Няма прошка! Събирайте си багажа и се махайте!– отсича той.
Сание, с разбито сърце, се обръща към Гафур, който все още не може да си поеме дъх. Очите ѝ горят от гняв и отчаяние.
– Браво, Гафур! Загубих работата си! Загубих къщата си! Къде ще отидем сега?! – вика тя и го удря с ръце по раменете, докато той безмълвно стои с наведена глава.
По-късно, в спалнята, Сание избухва в сълзи. Тя е напълно сломена. В един момент губи контрол и изхвърля Гафур от стаята.
– Спи в хола! Не мога да те гледам! – казва през сълзи, затръшвайки вратата.
Гафур остава сам в хола, потънал в отчаяние. Той моли през затворената врата:
– Сание, недей! Не ми причинявай това!
Но Сание не отговаря. Гафур, напълно пречупен, се свива в ъгъла на стаята и започва да плаче като дете. Сълзите му се стичат по лицето, отразявайки безнадеждността на положението, в което се намират.
