В този момент Орхун влиза в кухнята.
– Майко! – казва той твърдо.
Изненадана, Афифе се обръща към него.
– Батко, ние просто решихме да направим курабийки за Али, но… – започва Нуршах, но Афифе я прекъсва.
– Анархията се е настанила в родния ни дом! Жена ти дава глупави идеи! – заявява тя гневно.
Орхун бавно пристъпва напред, а гласът му е спокоен, но студен като лед.
– Хира има пълна свобода в тази къща, майко. Не ме карай да ти го напомням. Освен това те готвят за внука ти – за сина на Нихан!
Афифе не успява да намери думи за отговор. Гневът ѝ кипи, но тя просто се обръща и напуска кухнята с тежки стъпки.
– Продължавайте с курабийките – нарежда Орхун. Разстроени Хира и Нуршах то поглеждат. – Хайде, чухте ме.
Орхун влиза в кабинета си и се отпуска на стола. Точно когато посяга към документите на бюрото, телефонът му звъни. Поглежда екрана – Явуз. Той вдига, а гласът на Явуз прозвучава спокойно, но със скрита нотка на увереност.
– Имам новини – казва Явуз. – Надявам се скоро да намерим сестрата, която отвлече Али. Но междувременно открих нещо друго, което ми поръчахте. Днес е рожденият ден на Хира.
Орхун му благодари и казва, че чака новини за сестрата.
След няколко минути Хира идва при него видимо притеснена.
– Исках да ти обясня за станалото в кухнята – започва тя. – Нямах намерение да създавам проблеми.
– Няма нужда да се обясняваш. Видях какво се случи – прекъсва я Орхун, гласът му е спокоен, но твърд
– Много ми е съвестно – казва тя и поглежда надолу. – Госпожа Афифе се ядоса, създаде се напрежение. Нуршах се скара с майка си заради мен. Съжалявам. Ще обясня на г-жа Афифе всичко.
– Не е нужно – отвръща Орхун и пристъпва към нея. – Защо мислиш ти също имаш право да определяш правилата в тази къща?
– Не би било редно – отговаря Хира с тих глас.
– Мисля, че е редно! – настоява Орхун.
– И защо? По-добре да ѝ обясня. Не искам да се карате.
– Аз много добре те разбирам, но ти не си длъжна да спазваш чужди правила! Но, сега има по-важен въпрос! Днес е твоят рожден ден! – заявява Орхун, а Хира изглежда изненадана. Какво мислиш да правим?
Хира го гледа изненадана.
– Знаеше ли? – пита Орхун.
– Не, аз съм много изненадана – отговаря Хира. – А ти как разбра?
– Направих проучване – отвръща той с усмивка.
– Много ти благодаря – казва развълнувана Нуршах.
В кабинета влиза Нуршах, която като разбира, че Хира има рожден ден, казва, че ще се заеме с организацията. Хира възразява като казва, че на нея ѝ стига, това, че я поздравила.
– Батко, вразуми жена си! – смее се Нуршах. – Всичко ще бъде супер! Батко, а ти готов ли си с подаръка?
– Моля ви, не искам подаръци – казва Хира.
– Не я слушай! – отсича Нуршах, хващайки Хира за ръката. – Хайде, отиваме да се приготвим!
Орхун гледа след тях с усмивка.
Нуршах старателно подрежда косата на Хира, оформяйки я в нежна прическа, която подчертава меките черти на лицето ѝ. Завършвайки, тя радостно ръкомаха към няколкото рокли поставени на леглото.
– А сега избери рокля! – казва тя с вълнение.
Хира обаче не показва ентусиазъм или по-скоро е притеснена. Погледът ѝ е леко уморен, а в гласа ѝ прозира плахост.
– Не знам, Нуршах. Може би не е нужно да е толкова официално…
Но Нуршах вече се е спряла на червената рокля.
– Ето тази! Тя е идеална за теб! – обявява тя и веднага търси аксесоари. – Али, я ела тук! Кои бижута мислиш, че ще отиват на Хира? Тези или тези?
Али, който наблюдава всичко отстрани, кима с глава към чифт сребърни обици.
Малко по-късно вратата се отваря и Орхун влиза в стаята. Хира рязко замръзва, а очите ѝ се спират на него с леко притеснение.
– Ела, батко! Разхубавяваме Хира! – казва Нуршах с весел тон.
– Усилията ти са напразни – отвръща Орхун, приближавайки се към тях. Погледът му се задържа върху Хира.
– Да, батко, прав си! – съгласява се Нуршах, но с лека закачливост. – Е, ще ви оставим сами. Али, хайде! – Тя хваща Али за ръката и го извежда от стаята, оставяйки Хира и Орхун насаме.
– Дай на мен! – казва той с тих, но решителен тон.
Хира се оставя в ръцете му, докато той внимателно разплита обицата. Пръстите му леко докосват косата ѝ, а напрежението в стаята става осезаемо.
– Аз ще ги сложа – опитва се да каже тя, но гласът ѝ трепери.
– Не, ръцете ти треперят – отвръща Орхун, без да отклонява поглед от задачата си.
– Сигурно съм настинала – отговаря Хира първото нещо, което ѝ идва наум, а бузите ѝ поруменяват.
След миг Орхун успява да разплете обицата и поглежда към нея.
– Нуршах ли ги избра? – пита той.
– Нуршах и Али – прошепва Хира. – Да извадя ли други?
– Няма нужда. Ти не се нуждаеш от украшения – казва Орхун. – Аз ще изляза, за да ти дам време да се приготвиш.
Той се отдръпва и напуска стаята, оставяйки Хира сама. Докато затваря вратата, в съзнанието му остава образът на погледа ѝ – онзи поглед, който сякаш казваше повече, отколкото тя самата би се осмелила да изрече.
Хира остава сама. Сърцето ѝ бие бясно, а тя се опитва да се успокои. Взема една от обиците, но ръцете ѝ все още треперят. Сякаш всяко движение я връща към спомена за нежното докосване на пръстите на Орхун. Тя сяда на стола, притискайки ръце към коленете си, опитвайки се да се съвземе.
Междувременно, от другата страна на вратата, Орхун се спира за миг. Прехвърля спомена от предишния момент в ума си – докосването на косата ѝ, начина, по който го погледна. Нежна усмивка се появява на лицето му, преди той да продължи по коридора.
По-късно Муса влиза с широки крачки в стаята, държейки в ръцете си красива ваза с цветя. Цветовете блестят в живи нюанси, изпълвайки стаята с нежно ухание.
– Благодаря ти, Муса, но не е трябвало – казва Хира. – Цветята са толкова красиви, сигурно са скъпи.
– О, не, не съм ги купувал аз – отвръща Муса с широка усмивка. – Зетят каза да ти ги подаря. И още нещо – каза, че те чака долу.
Очите на Хира проблясват от щастие. Тя докосва нежно листенцата на цветята и сърцето ѝ се изпълва с топлина. Но вратата внезапно се отваря и вътре влиза Афифе. Леденото ѝ изражение пронизва стаята. Афифе оглежда Хира.
– Еритрея не те е напуснала. Каквото и да правиш, винаги ще си останеш слугиня – заявява тя, а думите ѝ се забиват като остриета. – Дори да дадеш живота си за Али, пак няма да станеш господарка на този дом. Не оставяй цветята да те заблудят. Орхун рано или късно ще разбере, че съм била права.
Хира мълчи, но в очите ѝ проблясват сълзи. Афифе продължава безмилостно:
– И все пак… време е да ти честитя рождения ден! Не защото заслужаваш, а защото ти липсва гордост, за да откажеш. – Тя излива отровните си думи и излиза от стаята.
В същия миг Орхун се изкачва по стълбите и забелязва как Афифе излиза от спалнята с недоволно изражение. Той не губи време и влиза вътре. Заварва Хира, която се опитва да скрие сълзите си.
– Добре ли си? – пита той със загрижен тон.
Хира става рязко и прави крачка към вратата.
– Нека го отменим. Не е редно – казва тя с треперещ глас.
Орхун се изправя пред нея и я спира.
– Какво ти каза мама?
– Нищо – отговаря тя, като извърта поглед. – Просто… не знам как да се държа. Не съм свикнала да празнувам. Не съм празнувала рожден ден… никога.
– Не мога да променя миналото ти, но бъдещето ти ще бъде различно – заявява Орхун твърдо. – Ако мама те е обидила…
– Не, не ме е обидила – прекъсва го тя. – Радвам се, че си намерил датата, но не искам да празнувам изобщо.
– Да оставим този спор – казва той спокойно. – Чакам те долу.
Той тръгва към вратата, но преди да излезе, Хира прошепва:
– Много са красиви. Благодаря ти.
Орхун кимва с лека усмивка и затваря вратата след себе си.
Действието прескача. Орхун, Нуршах, Али, Перихан и Еда чакат да слязат Афифе и Хера, а Еда вече започва да мърмори.
– Кога ще слязат? – пита тя с досада.
– Афифе не обича такива неща. Не съм сигурна дали изобщо ще слезе – отговаря Перихан.
Но за изненада на всички, Афифе влиза в хола с мрачно изражение. Тя не казва нищо, а присъствието ѝ прави атмосферата напрегната.
– Тъкмо казвах, че надали ще дойдеш – подхвърля Перихан с лека ирония. Но Афифе не отговаря.
– Много време ѝ отнема да се приготви – мърмори тя тихо. – Може би е забравила, че я чакаме.
–Колко ли се вълнува? – включва се Еда.
В този момент по стълбището слиза Хира и влиза в хола. Всички погледи се обръщат към нея. Облечена в елегантната червена рокля, тя изглежда зашеметяващо. Косата ѝ пада в меки вълни, а нежна усмивка грее на лицето ѝ.
Нуршах се усмихва щастливо.
– Изглеждаш невероятно! – казва тя с възхищение.
Перихан и Еда не могат да скрият завистта си, а Афифе се вцепенява. Мислеше, че Хира няма да се появи, но ето я – уверена и красива.
Хира застава до Орхун, който за миг не може да откъсне поглед от нея. Тя се усмихва смутено.
– Съжалявам, че се забавих – казва тя .
Но преди Орхун да отговори, Нуршах се намесва с искряща усмивка:
– Не е прието рожденичката да се извинява! Изглеждаш невероятно!
В болничната стая Харика се излежава на леглото, като умело използва болнавото си състояние, за да предизвика съчувствието на Кенан. Тя поглежда към него с измъчена физиономия и въздиша тежко.
– Благодаря ти, че си до мен, Кенан. Без теб… щях да умра – казва Харика с драматична интонация.
– Мерием беше с теб в линейката – отвръща той. – Тя се погрижи за теб.
– И аз бих го направила, ако бях на нейно място – добавя Харика с престорена скромност. – След това, което се случи… можех да умра!
Кенан се напряга, но опитва да запази спокойствие.
– Това беше инцидент, Харика. Не си го представяй по друг начин и не се терзай.
Харика получава алергичен шок, защото нарочно не каза на лекарката, че има алергия към лекарството, което ѝ даде.
В същото време Вуслат случайно среща с Асие и малката Нефес. Изведнъж Вуслат се превива от болки в бъбреците.
– Ех, Вуслат, трябваше да си останеш вкъщи – казва Асие.
– Днес е годишнина от смъртта на мама и ще правя халва, затова излязох – отговаря Вуслат.
– Бог да я прости – казва Асие и придружава Вуслат до дома ѝ с Нефес.
Лекарката влиза в стаята на Харика и проверява документите ѝ.
– След няколко часа може да си вървите – казва тя спокойно.
Харика веднага сменя тактиката, като се хваща за главата.
– Сигурни ли сте? Аз не се чувствам добре. Много ме боли главата – оплаква се тя с пресилен глас.
– Всичко изглежда наред – отвръща лекарката, без да се поддава на манипулациите ѝ, и излиза.
В този момент в стаята влиза разследващ полицай. Той се обръща към Мерием, която стои до леглото.
– Госпожице Мерием, трябва да дойдете с мен в полицията. Трябва да дадете показания.
Мерием изглежда объркана.
– Какво става? Защо?
Полицаят пояснява, че е подаден сигнал срещу нея. Харика се намесва с престорена невинност.
– Попитаха ме и аз им казах какво се случи – казва тя с престорен тон. – Това е истината! Не лъжа и никога не бих излъгала, особено за постъпките на Мерием. Все пак съм адвокат, Кенан, и аз никога не лъжа!
Кенан я поглежда с ледено изражение, но не отговаря. Вместо това се обръща към полицаите.
– Нищо не съм направила – казва Мерием с разтреперан глас.
– Ще трябва да дойдете с мен – заявява полицаят.
– Идвам с вас – казва Кенан твърдо, хвърляйки пронизващ поглед към Харика.
– Кенан, сама ли ще ме оставиш? – промърморва Харика с глезено изражение.
– Шебнем ще остане с теб – отвръща Кенан с видимо раздразнение.
– Ще остана – казва Шебнем, като се приближава към леглото на Харика. – Но ме дръжте в течение, защото ще полудея от притеснение.
Мерием и Кенан са в полицията, той опитвайки се да я успокои.
– Знам, че не си виновна. – Не се тревожи, всичко ще се изясни. Просто бъди спокойна.
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
