Действието се пренася в имението. Яман крачи из кабинета си, а в очите му гори гняв, примесен с недоумение. Той взема телефона и се обажда на Недим. Гласът му е твърд и безмилостен.
– Днес я видях, Недим. Сехер беше пред училището на Юсуф – казва Яман с притиснати зъби. – Опитах се да я хвана, но не успях. Тя избяга. Трябва да я намерите! Тя ми дължи обяснение за всичко, което ми причини.
– Яман, успокой се – отвръща Недим от другата страна на линията. – Вече съм наредил на хората ни да я търсят. Ще я намерим, обещавам.
Яман хвърля телефона на бюрото и стиска юмруци, опитвайки се да се овладее. Но вътрешният му огън не угасва. „Как смее да се появява така и после да изчезва? Тя ще ми отговори за всичко!“ мисли си той.
Миг по-късно вратата се открехва и вътре влиза Юсуф. Очите му са пълни с надежда, а усмивката му топи малко от твърдата обвивка на Яман.
– Чичо, ти говори ли с леля? – пита момчето с вълнение.
– Не! – отсича Яман, като се обръща към него. – Ние няма за какво да си говорим вече.
Юсуф свива рамене, но в очите му проблясва нещо, което Яман не може да пропусне. Той прикляка до него, поглежда го сериозно и добавя:
– Искам да те попитам нещо, юначе, но трябва да ми кажеш истината. Ти говорил ли си с леля си преди?
– С леля ли? – пита Юсуф, леко объркан.
– Да. Без да знам аз, виждали ли сте се? – Гласът на Яман става по-настоятелен. – Ти ми казва, че тя ще се върне при мен. Хайде, ако знаеш нещо, казвай!
Юсуф обаче мълчи. Ситуацията сякаш му тежи, но накрая успява да се овладее.
– Не, не сме се виждали. Леля не е идвала при мен. Но щеше да бъде хубаво, ако беше дошла – отвръща той.
Яман въздъхва дълбоко и разрошва косата на Юсуф с ръка.
– Добре, юначе. Но ако случайно я видиш в училището или тук у дома, ще ми кажеш, нали? Това е много важно.
Юсуф кимва, но когато Яман се обръща, момчето поглежда към пода. В мислите му изплуват думите на леля му, които трябва да пази в тайна.
„Леля се бори с лошите хора“ – казва си Юсуф наум, решен да пази нейната тайна, колкото и трудно да му е.
