В болничната стая Харика се излежава на леглото, като умело използва болнавото си състояние, за да предизвика съчувствието на Кенан. Тя поглежда към него с измъчена физиономия и въздиша тежко.
– Благодаря ти, че си до мен, Кенан. Без теб… щях да умра – казва Харика с драматична интонация.
– Мерием беше с теб в линейката – отвръща той. – Тя се погрижи за теб.
– И аз бих го направила, ако бях на нейно място – добавя Харика с престорена скромност. – След това, което се случи… можех да умра!
Кенан се напряга, но опитва да запази спокойствие.
– Това беше инцидент, Харика. Не си го представяй по друг начин и не се терзай.
Харика получава алергичен шок, защото нарочно не каза на лекарката, че има алергия към лекарството, което ѝ даде.
В същото време Вуслат случайно среща с Асие и малката Нефес. Изведнъж Вуслат се превива от болки в бъбреците.
– Ех, Вуслат, трябваше да си останеш вкъщи – казва Асие.
– Днес е годишнина от смъртта на мама и ще правя халва, затова излязох – отговаря Вуслат.
– Бог да я прости – казва Асие и придружава Вуслат до дома ѝ с Нефес.
Лекарката влиза в стаята на Харика и проверява документите ѝ.
– След няколко часа може да си вървите – казва тя спокойно.
Харика веднага сменя тактиката, като се хваща за главата.
– Сигурни ли сте? Аз не се чувствам добре. Много ме боли главата – оплаква се тя с пресилен глас.
– Всичко изглежда наред – отвръща лекарката, без да се поддава на манипулациите ѝ, и излиза.
В този момент в стаята влиза разследващ полицай. Той се обръща към Мерием, която стои до леглото.
– Госпожице Мерием, трябва да дойдете с мен в полицията. Трябва да дадете показания.
Мерием изглежда объркана.
– Какво става? Защо?
Полицаят пояснява, че е подаден сигнал срещу нея. Харика се намесва с престорена невинност.
– Попитаха ме и аз им казах какво се случи – казва тя с престорен тон. – Това е истината! Не лъжа и никога не бих излъгала, особено за постъпките на Мерием. Все пак съм адвокат, Кенан, и аз никога не лъжа!
Кенан я поглежда с ледено изражение, но не отговаря. Вместо това се обръща към полицаите.
– Нищо не съм направила – казва Мерием с разтреперан глас.
– Ще трябва да дойдете с мен – заявява полицаят.
– Идвам с вас – казва Кенан твърдо, хвърляйки пронизващ поглед към Харика.
– Кенан, сама ли ще ме оставиш? – промърморва Харика с глезено изражение.
– Шебнем ще остане с теб – отвръща Кенан с видимо раздразнение.
– Ще остана – казва Шебнем, като се приближава към леглото на Харика. – Но ме дръжте в течение, защото ще полудея от притеснение.
Мерием и Кенан са в полицията, той опитвайки се да я успокои.
– Знам, че не си виновна. – Не се тревожи, всичко ще се изясни. Просто бъди спокойна.
