Волкан стои пред огледалото в тоалетна на полицейския участък. Лицето му е напрегнато, а погледът – студен. Той вперва очи в отражението си и започва да говори на себе си, сякаш търси оправдание или план.
– Какво правиш, идиот? – прошепва яростно, гласът му изпълва помещението. – Целта ти е Али, нали? А ти почти го уби! Щеше да го превърнеш в герой, а това е последното, което ти трябва! Единственото решение на този проблем е Ясемин. – Той замълчава за миг, сякаш осмисля думите си, после стисва зъби и започва да се смее като луд. – При първата ѝ грешка ще взема нещата в свои ръце. Дуйгу… тя никога няма да пожертва сестра си. Ще бъде принудена да направи всичко, което поискам.
Няколко часа по-късно Волкан намира труп на прострелян мъж. Той за момент се взира в безжизненото тяло, тръгва да подаде сигнал по радиостанцията, но а в ума му се заражда коварна идея. Усмивка, която би смразила кръвта на всекиго, се появява на лицето му.
– Ясемин – произнася името ѝ тихо, сякаш вече е решил съдбата ѝ. – Перфектната мишена.
Той се оглежда наоколо и започва да планира детайлите. Как ще натопи Ясемин за това убийство? Всичко трябва да изглежда безупречно – доказателствата, свидетелствата, мотивът. В съзнанието му се оформя пъклен сценарий, който ще постави сестрата на Дуйгу в капан, от който няма измъкване. Волкан е напълно уверен, че когато този план се задейства, Дуйгу ще бъде негова.
Междувременно Дуйгу е неотлъчно до Али. Докато подрежда вещите му, случайно открива снимка – своята снимка, внимателно сгъната и прибрана в портфейла на Али. Замръзва, не вярвайки на очите си.
В същото време Волкан действа безпощадно. С помощта на своя приятел, той привежда в действие пъкления си план, като набеждава Ясемин за убийство, което не е извършила.
– Ти се превърна в убийца, Ясемин – изрича Волкан на себе си, след като момичето е избягало от мястото на инсценираното престъпление. Очите му проблясват от зловещо задоволство. – Това ще бъде тайната, която ще свърже сестра ти и мен.
Той отпуска глава назад и затваря очи, сякаш предвкусва победата. Гласът му става по-тих, но изпълнен с увереност:
– Не се притеснявай, няма да кажа на никого. Дуйгу ще бъде моя. Ще направя всичко за теб, моя Дуйгу. Това е само началото!
