След малко Фикрет се обажда на Сехер и я пита как е.
– Опитвам се да издържа и понеса гнева му – казва Сехер. – Ще си мълча, докато не съм сигурна. Днес Яман ще ходи в болницата за последния си преглед. Ако се окаже, че е напълно здрав, тогава ще му разкрия всичко.
Камерата ни показва Джанан, която подслушва телефонният им разговор.
Действието се връща назад. Сехер е на гроба на бащата на Яман, къде то се моли Господ да ѝ покаже пътя, защото тя не може да остави Яман както е направила Джанан с баща му или ще се превърне в убийцата на човека, който обича. Докато се моли и плаче, чантата ѝ пада, а когато се навежда да я вземе вижда диктофона, на който Яман е записал запис, със с който се сбогува с нея, защото не знае какво ще се случи с него.
– Нищо няма да се случи с теб! – казва си Сехер. – Няма да го допусна! Нашият край няма да бъде такъв!
Очите ѝ пламват с решителност, докато продължава:
– Когато се оправиш… когато това чудовище ти даде част от черния си дроб, ще ти разкрия истината. Ще ти покажа как Джанан ни е вкарала в този капан. Ще имам доказателства! Тогава Джанан ще си получи заслуженото. Но теб няма да те загубя. Заклевам се!
Сехер стиска диктофона силно в ръцете си, сякаш държи самия живот на Яман.
Действието се връща в настоящето.
– Ако Яман е оздравял, батко Фикрет, тогава ще му разкажа всичко – продължава Сехер да говори по телефона. – Ще му докажа, че всичко е дело на Джанан. Тази жена ще си тръгне от живота ни завинаги!
Камерата се фокусира върху лицето на Джанан, която слуша всяка дума. Очите ѝ са широко отворени от страх, а устните ѝ потрепват.
– Значи Сехер е записала всичко – прошепва Джанан, почти без глас. – Виж я ти, какво е направила зад гърба ми? Заложила ми е капан. Сега всички ще разберат какво съм направила. Какво да правя сега?
– Записите на сигурно място ли са? – пита Фикрет от другата страна на линията.
– Не се тревожи, няма да се разделя с тях – уверява го Сехер, докато неволно стиска чантата си.
Джанан наблюдава отдалеч с присвити очи.
– Щом не се разделя с тях, значи са в чантата ѝ – прошепва тя с натрапчива решителност. – Трябва да ги унищожа. Иначе всичко ще свърши за мен!
