Идва Явуз, който е разбрал от лекарите, че състоянието на жената е критично, че първо са я помислили за мъртва, но след това дала признаци на живот. Хира е уверена, че това е знак, че тя ще се събуди и проговори.
Явуз предлага да остане той в болницата, а те да си вървят. Орхун отговаря, че никъде няма да ходи и казва на Хира, че ще ѝ извика такси, за да се прибере.
– Никъде няма да ходя. Мога ли да остана с теб? Ако се събуди, може да не ти каже нищо. Тогава аз ще опитам. Моля те!
Орхун се съгласява.
В същото време Афифе се обажда на Шевкет и го пита, дали е намерил сестрата.
– Да, госпожо, но има проблем. Господин Орхун я намери пръв и не мърда от вратата. Решен е да говори с нея.
От другата страна на линията настъпва кратка, напрегната тишина. После гласът на Афифе се чува отново, студен и заплашителен:
– Направи каквото трябва, за да предотвратиш тази среща. Истината не трябва да излезе наяве! Разбра ли ме?
– Не се тревожете, госпожо. Ще се погрижа истината да остане скрита! – уверява я Шевкет, преди да затвори телефона.
Погледът му се насочва към стаята на Сузан, където Орхун и Хира все още чакат, а в главата му вече се ражда план.
