Действието прескача на сутринта. Слънцето едва започва да се показва над хоризонта, но утрото носи със себе си тежка атмосфера. Афифе крачи неспокойно из стаята си, очите ѝ са вперени в пода, а мислите ѝ я раздират отвътре.
– Ами ако се събуди? Ами ако Орхун научи истината? Тогава всичко свършва! Той ще ме съсипе! Никой няма да го удържи! – мърмори тя на себе си, хванала ръцете си така силно, че кокалчетата ѝ побеляват.
Телефонът ѝ вибрира върху масата. Тя се втурва да го вземе. На екрана излиза съобщение от Шевкет: „Не се тревожете, г-н Орхун няма да научи. Проблемът е решен!“
– Най-накрая! – прошепва тя с облекчение и отпуска рамене. – Всичко е под контрол…
Действието се пренася в болницата, където Шевкет е наел човек срещу пари, за да убие Сузан. Шевкет му прави знак и неговият човек преоблечен като санитар влиза в стаята на Сузан.
Той вади инжекцията, която си е приготвил предварително и се насочва да я постави във системата на Сузан, но в този момент Сузан отваря очи и алармата се включва.
Вратата се отваря с трясък и Явуз нахлува вътре.
– Какво става тук?! – пита той, фиксирайки мъжа с остър поглед.
– Да ви е честито, пациентката се събуди – отвръща мъжът спокойно, докато бързо прибира инжекцията в джоба си.
