Харика поиздължава с лъжите си. Тя казва на Кенан, че иска трансплантацията на сестра ѝ да стане при нейния лекар, защото така щяла да се чувства по-спокойна. Кенан се съгласява, а лекарят казва, че ще отиде да подготви документите на сестра му за преместването в другата болница.
– Кенан, ако позволиш, може ли аз да съобщя новината на кака Вуслат? – пита Харика.
– Разбира се – отговаря Кенан и влиза с Харика в стаята при сестра си.
Харика най-нагло лъже Вуслат, че ще ѝ даде бъбрека си, а когато остават насаме с Вуслат ѝ казва, че е влюбена в Кенан, но не му е казала за чувствата си, защото се страхува, че може да не бъдат споделени.
След това Харика излаза от стаята си и се обажда на лекаря си, за да го пита, дали всичко е готово за трансплантацията. Той потвърждава, че е готово и никой няма да се усъмни, че тя не е дала бъбрека си, дори ще ѝ направят превръзка.
В същото време Шебнем разговаря с Мерием, докато двете стоят в коридора на болницата.
– Знаеш ли, много се радвам, че кака Вуслат ще се оправи – казва Шебнем, но тонът ѝ внезапно се променя. – Обаче не мога да си представя Харика да жертва нещо за някого. Дори няма да се изненадам, ако разбера, че е пробутала чужд бъбрек за свой.
Малко преди трансплантацията Вуслат дава писмо на майстор Якуб.
– Майстор Якуб, ако нещо се случи с мен… – започва тя бавно. – Моля те, дай това писмо на Кенан.
– Вуслат, защо говориш така? Всичко ще бъде наред – опитва се да я успокои той.
– Просто ми обещай – настоява Вуслат.
Майстор Якуб кимва, взима писмото и го прибира в джоба си.
В писмото Вуслат разкрива най-голямата тайна, пазена през годините – сестрата на Кенан, за която той вярва, че е починала при раждането, всъщност е жива.
