Яман се връща при Сехер, Фикрет и Дженгер. Тежестта на случилото се личи по лицето му, но в очите му проблясва решителност. Той стиска ръката на Фикрет и, поглеждайки го право в очите, казва:
– Извинявай за всичко, което ти причиних.
– Всичко беше заради теб, за да живееш! – отговаря Фикрет с твърд глас. – Сехер ще ти разкаже за останалото.
Яман се обръща към Сехер, която е ръба да се разплаче.
– Хайде, ела с мен – казва той и я хваща за ръка.
Яман я отвежда в спалнята, затваря вратата зад тях и я прегръща силно.
– Всичко мина – прошепва той, а гласът му е пълен с облекчение и любов.
Сехер се отпуска в прегръдката му и започва да плаче неудържимо. Тя е изтощена, но най-накрая се чувства в безопасност.
