Двамата се връщат в полицейското управление. Али ги забелязва веднага и се приближава към Дуйгу с напрегнато изражение.
– Къде беше? Защо не ми се обади?
Дуйгу се изнервя.
– Виж, комисар Али, просто щяхме да обядваме, но ми излезе спешна работа. Защо ме разпитваш сега?
– Забрави да ми се обадиш, това е всичко – отговаря той хладно, но с разочарование в гласа.
– Хайде да се заемем с работата си! – прекъсва го тя, като тръгва към бюрото си.
Волкан стои отстрани и наблюдава със задоволство как напрежението между Али и Дуйгу расте. Усмивката му издава, че това го устройва.
По-късно, Кара, която забеляза странното поведение на Дуйгуя я спира в коридора.
– Дуйгу, какво ти става? Нали искаше да признаеш на комисар Али за чувствата си? Какво се случи?
Дуйгу я поглежда със замъглени очи.
– Разбрах, че греша. Нямам чувства към него. Просто съм объркала приятелството ни с любовта. Това е!
Кара я гледа недоверчиво, но не настоява.
Междувременно, Волкан, който подслушва разговора, предупреждава Дуйгу.
– Не казвай нищо за сестра си. Никой не трябва да знае.
Малко по-късно, началникът на управлението влиза в стаята.
– Волкан, Дуйгу, Али – вие тримата ще се заемете с убийството в парка. Искам да разрешите случая възможно най-бързо.
По лицето на Волкан се изписва недоволство. Дуйгу се опитва да възрази.
– Мисля, че с Волкан ще можем да се справим…
Но началникът я прекъсва.
– В последния случай ти и Али се справихте отлично. Искам отново да работите заедно.
Дуйгу стисва устни. Али не казва нищо, но изражението му е мрачно.
– Али, ти ще се заемеш с разпита на свидетелите – добавя началникът.
Волкан усеща как контролът му над ситуацията му се изплъзва.
