Но внезапно моментът е нарушена от чукане по вратата. Хира се стряска и бързо избърсва сълзите си. Тя се изправя и отваря вратата, усмихвайки се, за да прикрие тревогата си.
– Надявам се, че не ви притеснявам – казва Нуршах, която влиза заедно с малкия Али.
Виждайки сестра си и племенника си на прага, Орхун инстинктивно скрива наранената си ръка зад себе си.
Хира скача, изтрива сълзите си и отваря вратата.
-Надявам се, че не ви притеснявам – казва Нуршах, която идва при тях с Али. Орхун виждайки сестра си и племенника си веднага крие ръката си, която преди малко си самонарани.
– Не, не влизайте! – опитва се да ги спре Хира с топла усмивка.
Хира кляка до Али и го прегръща леко.
– Какво правихте с леля ти? – пита тя с нежност в гласа.
– Ще ходим с Аличо в градината и мислехме, че и вие ще дойдете – обяснява Нуршах.
– Не сега! – отсича студено Орхун, а тонът му кара Нуршах да го погледне с тревога.
– Батко, проблем ли има?
Хира бързо ѝ прави знак да не настоява. Нуршах въздъхва и се обръща към Али.
– Хайде да отидем в градината, Аличо. Ще те науча на някоя игра от моето детство – казва тя, опитвайки се да разведри обстановката.
