Действието се връща в настоящето, където напрежението достига своя връх.
Зия, с лице, изкривено от гняв и болка, стиска майка си в прегръдките си. Неговият глас е силен, а думите му са пропити с разочарование и ярост.
– Чаках те години наред, а ти какво направи? – крещи той, като я държи здраво, сякаш не иска да я пусне. – Опита се да ми отнемеш Яман, душата ми! Ти си злобна жена, която се опита да нарани семейството ми. Ти си чудовище, което си е играло с живота на Яман! Няма да те допусна до него повече!
Изведнъж обстановката става напрегната и плашеща.
Зия прави рязко движение с дясната си ръка, а Джанан надава вик на болка. Градинската ножица, която Зия държи, се забива в тялото ѝ. Тя пада на земята, превивайки се от болка, докато кръвта започва да пропива дрехите ѝ.
Яман и Сехер пристигат в парка и с ужас виждат ранената Джанан, която се превива от болка, и Зия, който държи окървавената градинска ножица.
– Заради мен тя се появи в живота ни и се опита да те убие – казва Зия на Яман с треперещ глас. – Но това няма да се повтори. Няма да го допусна!
Гневът в очите му се смесва с дълбока тъга, докато продължава:
– Тя не заслужаваше любовта ми. Тя няма да може да нарани никого другиго, като ме използва. Всичко свърши, Яман. Тя се опита да те убие, затова аз я убих. Свърши, братко, тя не може да те нарани повече.
