Междувременно в салона напрежението продължава да расте. Афифе се обръща към Орхун, а в гласа ѝ звучи обвинение:
– Как да не е виновна, след като сама си призна? Как успя да те измами убийцата на сестра ти?
Афифе рязко поглежда към Хира, която стои с наведена глава, изглеждаща като сянка на себе си.
– Но няма да се измъкнеш от мен, докато не изпиташ това, което ни причини! – казва Афифе, приближавайки се към Хира с разтреперан глас. – Ти си тази, която ми отне дъщерята! Ще те накарам да си платиш!
Орхун я хваща за раменете, за да я спре, а гласът му е по-решителен отвсякога:
– Мамо, казваш неща, за които ще съжаляваш!
Афифе се отдръпва, но погледът ѝ остава пълен с омраза.
– Добре, показвай каквото ще показваш! Но ако тя наистина е отровила дъщеря ми, никой няма да може да я спаси от мен! – заявява тя категорично, а думите ѝ режат като нож.
Камерата ни показва Еда, която влиза с компютъра на Нихан в кабинета на Орхун, за да го върне на мястото му.
Нуршах тръгва с майка си към хола.
– Ти също! – казва Орхун на Хира.
Хира поглежда към него с разкъсващо сърцето изражение, сълзите ѝ не спират да се стичат.
– Как мога да съм невинна? – прошепва тя с треперещ глас.
– Слез долу и ме изчакай – отговаря Орхун твърдо, но с нотка на нежност. – Всичко ще ти обясня.
– Как? – пита отново Хира, гласът ѝ звучи като молба за отговор.
– Послушай ме – настоява той, гледайки я право в очите.
Саадет се намесва с успокояващ тон, но в гласа ѝ се долавя пресметливост:
– Хайде да слезем. Да видим какво ще стане. Не се бой, няма да те оставя сама.
Хира колебливо се съгласява и тръгва след леля си, докато Орхун се насочва към кабинета си.
В този момент Еда, която тъкмо е успяла да върне лаптопа на мястото му, чува стъпките му. Тя се озърта панически, осъзнавайки, че няма време да излезе, и бързо се скрива зад вратата. Сърцето ѝ бие силно, докато се опитва да не издаде присъствието си.
Орхун взема компютъра и излиза от стаята.
Еда, въздъхва облекчено. Лицето ѝ светва от доволство, докато промълвява тихо:
– Успях.
Тя изчаква няколко секунди, за да се увери, че коридорът е празен, и бързо напуска кабинета, опитвайки се да запази самообладание.
Мерием е щастлива и отнесена, защото си мисли, че Кенан ще ѝ направи предложение.
Кенан я настига и я моли да поговорят. Кенан разказва на Мерием за последния им разговор със сестра му. Преди да влезе за операция, Кенан е дал дума на сестра си, че ще се ожени.
Мерием е смутена, защото си мисли, че Кенан ще направи предложение, но той изстрелва:
– Мерием, ще се оженя за Харика.
Светът на Мерием се разпада. Тя го поглежда с широко отворени очи, невярваща на чутото. Сърцето ѝ, което допреди миг препускаше от щастие, сега сякаш спира.
– Исках да го чуеш от мен, а не от друг – добавя Кенан.
Мерием успява да овладее изражението си, въпреки че вътре в нея бушува буря. Тя се насилва да се усмихне, макар и с треперещи устни.
– Радвам се за теб, Кенан. Желая ти щастие.
Тя се обръща и тръгва, бързайки да скрие сълзите, които напират в очите ѝ.
Кенан остава на мястото си, гледайки как Мерием се отдалечава. Тежестта в гърдите му става все по-непоносима. Той знае, че това, което прави, не е от любов, а от дълг. Дълг към сестра му, която е пожертвала всичко, за да го отгледа.
Кенан се отправя към старото дърво, под чиито клони някога с Мерием си обещаха вечна любов. В ръката си държи малка кутия – годежният пръстен, който някога купи за нея.
Той коленичи под дървото, копае малка дупка и с треперещи ръце полага пръстена в пръстта. Взира се в него за миг, сякаш се сбогува с частица от себе си.
ИЗТОЧНИК: PoTv.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
