Междувременно Хира влиза в кабинета на Орхун. Той ѝ признава, че е знаел отдавна истината, но нищо не ѝ е казал, защото не е можал, защото не е било каква и да е истина, а много тежка.
Хира избърсва сълзите, които се стичат по лицето ѝ, и прошепва:
– Леля… тя не отрече.
Хира едва се държи на краката си, а Орхун ѝ прави знак да седне на стола. Хира сяда на стола, а разочарованието, болката и гневът сякаш я изгарят отвътре.
– Ако тя не ме беше изоставила… ако просто не ме беше оставила сама… животът ми щеше да е различен – започва тя, гласът ѝ се къса от емоция. – Щях да имам близък до себе си, някой, който да ме защити. Бях толкова малка… Толкова страдания преживях, а можеше всичко да е различно!
– Нямаше да бъда робиня. През цялото време мислех, че съм сама, но не съм била… Просто съм била изоставена. Мислех, че самотата е най-лошото, което може да ми се случи. Но не е така. Да бъдеш изоставен… това е по-лошо. Защо би го направил някой? – Хира избухва в неудържим плач.
Орхун сяда на стола срещу нея и сяда на стола срещу нея и внимателно посяга към ръката ѝ.
– След като ти се плаче поплачи си, не се сдържай! Такъв е животът! Доброто и лошото вървят ръка за ръка. Тази жена ти е причинила зло в миналото, не ѝ позволявай отново да ти навреди! Ако така ще ти олекне, поплачи си, но тя не заслужава!
– Казах на леля да почака, ако ми позволиш искам да говоря с нея – казва Хира. – Моля те нека да говоря! Поне веднъж искам да чуя какво ще ми разкаже! Трябва да разбера защо го е направила? Може би така ще намеря утеха.
– Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре…
– Да ще се почувствам! Трябва! Иначе как ще живея с тази истина? Не знам! – казва Хира, а Орхун ѝ кима в знак на съгласие, че може да говори с леля си.
Хира става от стола и избърсва сълзите си. Орхун също става и заявява:
– Може и да си била изоставена, но сега не си сама. Имаш мен.
Хира кима, благодарността ѝ е видима, но тя не казва нищо. Просто избърсва сълзите си и излиза от кабинета.
Орхун гневен удря с юмрук по бюрото, звукът на удара изпълва стаята, но в очите му се чете не само ярост, а и обещание – обещание да защити Хира, независимо от цената.
