Мерием е щастлива и отнесена, защото си мисли, че Кенан ще ѝ направи предложение.
Кенан я настига и я моли да поговорят. Кенан разказва на Мерием за последния им разговор със сестра му. Преди да влезе за операция, Кенан е дал дума на сестра си, че ще се ожени.
Мерием е смутена, защото си мисли, че Кенан ще направи предложение, но той изстрелва:
– Мерием, ще се оженя за Харика.
Светът на Мерием се разпада. Тя го поглежда с широко отворени очи, невярваща на чутото. Сърцето ѝ, което допреди миг препускаше от щастие, сега сякаш спира.
– Исках да го чуеш от мен, а не от друг – добавя Кенан.
Мерием успява да овладее изражението си, въпреки че вътре в нея бушува буря. Тя се насилва да се усмихне, макар и с треперещи устни.
– Радвам се за теб, Кенан. Желая ти щастие.
Тя се обръща и тръгва, бързайки да скрие сълзите, които напират в очите ѝ.
Кенан остава на мястото си, гледайки как Мерием се отдалечава. Тежестта в гърдите му става все по-непоносима. Той знае, че това, което прави, не е от любов, а от дълг. Дълг към сестра му, която е пожертвала всичко, за да го отгледа.
Кенан се отправя към старото дърво, под чиито клони някога с Мерием си обещаха вечна любов. В ръката си държи малка кутия – годежният пръстен, който някога купи за нея.
Той коленичи под дървото, копае малка дупка и с треперещи ръце полага пръстена в пръстта. Взира се в него за миг, сякаш се сбогува с частица от себе си.
