Орхун и Хира влизат в имението. Докато се изкачват по стълбите към стаята си, пред тях изведнъж застава Афифе. Лицето ѝ е изкривено от гняв, а очите ѝ хвърлят мълнии.
– Какво прави тази убийца в дома ми?! – крещи тя, гласът ѝ отеква из цялата къща.
Орхун пристъпва напред, поглеждайки я строго.
– Успокой се!
– Отговори ми, Орхун! Какво прави тази убийца тук?! – продължава да крещи Афифе, гласът ѝ е пронизващ.
Орхун се обръща към Хира с мек тон, който контрастира с напрежението в гласа на майка му.
– Прибери се в стаята си.
Хира не помръдва, замръзнала от думите на Афифе.
– Хайде, влез и ме чакай! – повтаря той, този път с повече твърдост.
Хира бавно влиза в стаята, без да каже нищо. В същия момент от една от стаите излизат Еда и Перихан. Лицата им сияят от задоволство, усещайки назряващата драма.
– Продължаваш да защитаваш тази убийца! Как можа да я доведеш отново тук?! В моя дом! – крещи Афифе, напълно изгубила контрол.
– Това е и нейният дом! – заявява Орхун твърдо, гласът му е силен и ясен. – Тя живее тук и ще продължи да го прави! Казах ти, че е невинна!
– Не те е срам! Толкова ли си заслепен? Толкова ли си влюбен?! – изригва Афифе, почти треперейки от ярост. – Тя е убийцата на сестра ти! Самата тя го призна! Не възрази! Кръвта на сестра ти е по ръцете ѝ!
Орхун прави крачка напред, поглеждайки майка си право в очите.
– Тя е невинна и ще ти го докажа! Ще го видиш и чуеш с ушите си!
Афифе се засмива горчиво, тръскайки глава.
– Няма! Целият свят ще разбере, че тя е убийца! Докато съм жива и дишам, ще я държа отговорна! Ако никой не направи нещо, аз ще го направя! Аз съм и законът, и правосъдието за тази убийца! Ще я накажа със собствените си ръце!
В този момент в залата влиза Нуршах. Тя слага ръка на рамото на майка си, опитвайки се да я успокои.
– Мамо, ела с мен, моля те.
След дълга пауза Афифе се обръща и тръгва с дъщеря си, но гневът ѝ продължава да я разяжда отвътре.
Еда наблюдава сцената с пламтяща ярост в очите.
– Той се изправи срещу майка си заради нея! – прошепва тя, но гласът ѝ трепери от злоба.
Перихан бързо я хваща за ръката и я повежда обратно към стаята им.
