На закуска атмосферата е изпълнена с топлина и радост. Юсуф, който не може да скрие вълнението си, изведнъж обявява пред всички:
– Скоро ще се преместим в нов дом!
– А кога? – пита изненадан Зия.
– След една година – отговаря Яман. – Днес ще отида да говоря с архитекта. Ще създадем новия си дом заедно. Кажи, батко, ти например, какво искаш да има там?
– Аз искам градина, Яман. Много голяма градина, където да има много цветя… –- обяснява замечтан Зия.
Сехер се усмихва, обръщайки се към Юсуф.
– А ти, миличък, какво искаш в новия дом?
– Аз искам къща на дърво! – възкликва Юсуф, сякаш това е най-естественото желание на света.
– Прекрасна идея, юначе! – отвръща Яман.
– Ура! Ще си имам къща на дърво! – крещи радостно Юсуф, скачайки от стола си.
Яман поглежда към Дженгер, който седи тихо в края на масата.
– А ти, братко, каква стая искаш? – пита го той.
– Каквато вие прецените, г-н Яман – отговаря Дженгер с обичайната си скромност.
Яман се усмихва и предлага:
– Какво ще кажеш за стая с библиотека, която сам да запълниш с книги?
Очите на Дженгер се разширяват от изненада, а след това леко се усмихва.
– Много хубава идея. Благодаря, г-н Яман.
Яман се обръща към Адалет.
– Адалет, ти имаш ли някакви изисквания за кухнята? – пита той.
– Вие по-добре знаете, г-н Яман. Направете я както вие решите – отговаря тя със спокойна усмивка.
Накрая Яман поглежда към Зухал, чиято усмивка изглежда малко напрегната.
– Зухал? Аз не те питам, защото съм сигурен, че за това време ще наредиш своя нов живот и ще ни идваш само на гости – казва той с твърд тон, който не оставя място за съмнение.
Зухал примигва, опитвайки се да прикрие разочарованието си.
– Да, ти си прав! Ако даде Бог… – казва тя с престорена усмивка, но погледът ѝ излъчва обида.
