Демир заедно с Гафур и работниците от чифлика тръгва да търси Хункяр. Часовете се точат, напрежението расте, но той не се отказва. Най-накрая я намира – изтощена и разтревожена. Без да губи време, Демир я завежда в болницата. След обстойни прегледи, лекарите го успокояват, че не е нужно -г-жа Хункяр да остане в болница. С облекчение Демир я отвежда обратно у дома същата вечер.
В чифлика Сание и Гафур ги посрещат със сияещи лица. Сание дори просълзява очи, докато гледа, че господарката е жива и здрава.
Демир внимателно наметва майка си със своето палто, за да не настине.
– Не е нужно, сине! – отсича Хункяр с твърдост, която не скрива хладното ѝ отношение. – Хайде, върви си!
Демир, обаче, пренебрегва думите ѝ и влиза заедно с нея в къщата. Настанява я в леглото.
– Г-н Демир, жена ви се обади и помоли да ѝ се обадите, когато се приберете – казва Сание.
– Хайде, върви си! Жена ти сигурно се тревожи! – добавя настойчиво Хункяр.
Демир обаче не помръдва.
– Сание, направи супа за майка ми и смени водата ѝ за пиене – нарежда той.
– Каква супа? Не съм гладна – продължава да е сърдита Хункяр.
Демир се обръща към Сание още веднъж:
– Повикай Гафур.
Хункяр продължава да настоява Демир да си върви.
– Не, майко! Ще кажа на Гафур да доведе Зюлейха и Аднан – обяснява Демир.
След секунди на вратата се появява Гафур.
– Викали сте ме, господине?
Преди Демир да успее да обясни, Хюнкяр вдига ръка.
– Не! Не! Гафур, свободен си! – отсича тя с твърдост.
Демир, не иска да спори с майка си, безмълвно прави знак на Гафур да изпълни заповедта на майка си. Гафур разбира и кимва леко, преди да напусне стаята.
Хюнкяр не издържа и гневно се надига на възглавницата:
– Демир, за бога, остави ме на мира и иди при жена си!
Очите му помръкват, но той остава непоклатим:
– Защо, майко? Не искаш ли да бъда тук?
– Не! Върви си! – нарежда Хункяр.
