Нихал, жената на Дженго е в затруднено положение и изнудва Зюлейха, като ѝ казва, че знае за връзката ѝ с Йълмаз. Бясна Зюлейха отива при Демир и иска обяснение. Разберете още какво ще се случи в епизод 71 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който можете да гледате на 6 януари по Diema Family от 21:00 часа.
Какво се случва в епизод 71 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 6 януари по Diema Family от 21:00 часа.
НА КРАТКО: Фекели съветва Йълмаз да разкаже на Мюжгян за Зюлейха.
Заради това, че много говори Зюлейха оставя Шермин в нищото.
Дженго има финансови затруднения, а Нихал е много разстроена от това. От друга страна, Левент, нейният брат, я моли да му помогне с голяма сума пари, за да се измъкне от кашата. Нихал моли Зюлейха за заем, за да помогне на брат си. Зюлейха му казва, че би искала да помогне, но не разполага с пари. Тогава Нихал изнудва Зюлейха, като ѝ казва, че знае за връзката ѝ с Йълмаз.
Бясна Зюлейха отива при Демир и иска обяснение, защо е разказал толкова лични неща на приятеля си.
След като Мюжгян не прие предложението на Йълмаз, той се връща във фабриката, където го чака Фекели. Той виждайки сина си, разбира, че предложението не е минало така както Йълмаз е искал.
– Не прие… – казва Йълмаз. – Каза, че първо иска да бъде сигурна в любовта ми
– Лекарката е постъпила правилно – одобрява Фекели постъпката на лекарката. – Твоята рана още кърви.
Йълмаз вдига глава рязко, а в погледа му проблясва огън.
– Стига, татко! Няма никаква рана! Аз я обичам! Какво да направя, за да го докажа?!
Фекели пристъпва към него, като го наблюдава внимателно, сякаш вижда всичките му слабости и страхове.
– А ти сигурен ли си в това, което говориш?
– Да, уверен съм! – отговаря Йълмаз.
Фекели не откъсва поглед от сина си и задава следващия въпрос с убийствена точност:
– Тогава защо още не си ѝ разказал за Зюлейха?
Йълмаз се замисля…
Действието прескача при Мюжгян, която разказва на Себахатин, че Йълмаз ѝ е направил предложение, а пръстенът е бил най-хубавият, който тя някога е виждала. Йълмаз се е бил много добре подготвил… срещи, рози… оркестър…
Себахатин слуша внимателно, облегнат назад, но въпросът му идва неочакван и кара Мюжгян да трепне:
– Защо не се съгласи?
Мюжгян въздъхва дълбоко и прокарва ръка през косата си.
– Йълмаз има сърдечна рана, която все още е отворена и кърви. – Гласът ѝ звучи тихо, но уверено. – Той си мисли, че може да се справи с нея, че новата любов ще му помогне да забрави старата…
– Може и да помогне – отвръща Себахатин.
– Може би… но ако не забрави? – казва тя, сякаш задава въпроса не само на Себахатин, но и на себе си.
В същото време Гафур научава, че Хункяр възнамерява да направи проверка на счетоводните книги. В този момент светът на Гафур се срива. Знае добре, че ще се разкрие тайното му прегрешение – изчезналите 10 чувала със зърно. Страхът стяга гърлото му като примка, а мисълта за последствията го парализира. Налага му се да се бръкне дълбоко, за плати подкуп на човек, които да променени счетоводните книги.
В същия този ден и в дома на Джанго и Нихал не е спокойно.
Нихал няма достатъчно пари, за да плати сметките. Джанго е вложил всичките им пари в закупуването на земята, за да построи млекопреработвателното предприятие с Демир, без да каже на Демир, че така ще изпадне в финансово затруднение.
Нихал вижда как мъжът ѝ боготвори Демир и това никак не ѝ харесва. Джанго поставя Демир на първо място пред семейството си.
По-късно Джанго пита Демир колко време ще отнеме, за да започнат производството, той му отговаря, че някъде година и половина. Погледът на Джанго говори, че той няма да може да издържи толкова дълго финансово.
Връщаме се при Нихал, която е сама у дома и е потънала в мисли. Тишината е прекъсната от звънеца на входната врата. Сърцето ѝ пропуска един удар.
„Надявам се, че не са данъчните… само това ни липсваше“, мисли си тя, докато бърза да отвори.
Нихал отваря вратата и е изненадана да види брат си Левент (нов герой в сериала).
– Левент? Какво правиш тук? – пита тя.
Той влиза и, без да губи време, споделя мрачното си положение. Левент има магазин, но се намира на ръба на фалита. Дълг от 30 хиляди го заплашва със съд и затвор, ако не го изплати навреме.
– Нихал, нямам друг избор. Трябва да ми помогнеш. Вземи парите от Джанго, моля те…
Това е още един допълнителен стрес за Нихан към сегашните ѝ финансови проблеми.
Действието се пренася в чифлика на Яман. Зюлейха казва на свекърва си, че заминава за Адана, за да се види с Нихан.
Шермин веднага използва момента и моли Зюлейха да я закара до града.
Качвайки се в колата на Зюлейха, Шермин, неспособна да се сдържи, започва разговор със злостна нотка:
– Чу ли за случилото се? Цяла Адана говори за героичната постъпка на Йълмаз! Спасил докторката от похитителите. Той е истински герой!
Зюлейха хвърля кратък поглед към Шермин, опитвайки се да остане спокойна.
– Браво на Йълмаз. Постъпил е правилно. Но защо ми разказваш това?
Шермин свива рамене и продължава с престорена невинност:
– Ами защото всички само за това говорят! Реших, че трябва да знаеш, за да не изглеждаш неосведомена. Всички възхваляват Йълмаз. Нашият господин стана герой! Жалко, че навремето не можа да спаси теб…
Думите пронизват Зюлейха като нож. Ръцете ѝ се стягат върху волана.
– Какво искаш да кажеш с това? – очите ѝ блясват от гняв.
Шермин накланя глава с престорено невинен израз.
– Нищо лошо, Зюлейха. Просто си говорим като приятелки. Но… ти все още ли изпитваш чувства към него?
Зюлейха спира колата и ѝ нарежда през зъби на Шермин да слезе.
Шермин се обръща шокирана към Зюлейха.
– Какво правиш? – пита тя, невярваща на случващото се.
– Слизай! – нарежда Зюлейха с леден тон.
– Моля?! – Шермин е втрещена.
– Слизай веднага, Шермин! – повтаря Зюлейха, този път още по-твърдо.
– Ти да не си полудяла? Какво ще правя тук, по средата на нищото?! – възмущава се Шермин, но по гласа ѝ се усеща, че започва да вярва, че Зюлейха не се шегува.
– Не ме интересува какво ще правиш! Слизай!
Шермин слиза от колата ядосана, хвърляйки убийствен поглед към Зюлейха.
– Един ден ще съжаляваш за това, което направи, Зюлейха!
Зюлейха тръгва, оставяйки Шермин да стои насред безлюдния път.
След няколко минути Шермин е принудена да спре селския автобус, който преминава по пътя. Качва се, но за нейно ужас вътре пътуват селски жители с кошници и чували. В единия ъгъл на автобуса се разнася кудкудякане. Преди да осъзнае какво се случва, една кокошка скача право върху рамото ѝ.
– Аааа! – надава писък Шермин и започва да размахва ръце панически.
Стопанката на кокошката, я прибира бързо и успокоява Шермин.
– Спокойно, госпожо, няма да ви направи нищо!
Вместо да получи съчувствие, автобусът избухва в смях.
Очите ѝ блестят от ярост. „Ах, Зюлейха… ще видиш какво ще ти причиня за това унижение!“ – заканва се Шермин наум.
Действието се пренася в ресторанта, където Зюлейха вече е пристигнала, за да обядва с Нихал.
Нихал споделя със Зюлейха финансовото им положение, а също така ѝ разказва, че на брат ѝ трябват 30 хиляди, за да не влезе в затвора. Нихал моли Зюлейха за заем и я моли да не казва на Демир за това. Нихал ѝ казва, че не може да поиска пари от Джанго, тъй като той е плащал, за да измъкне брат ѝ от неприятности много пъти преди това. Ръцете на Зулейха са вързани.
– Нихал, много искам да ти помогна, но аз нямам собствени пари… – отговаря Зюлейха.
Нихал примигва с недоверие.
– Ти? Нямаш пари? Как е възможно?
– Нямам – признава Зюлейха. – Но… ако искаш, заради теб ще поговоря с Демир.
– Не! – възкликва Нихал с паника в гласа. – Не говори с него! Не искам Джангавер да разбере за това!
– Но, Нихал, ако не говоря с Демир… няма откъде да намеря такава сума.
Нихал поклаща глава разочаровано.
– Добре, разбрах те, Зюлейха…
– Нихан, разбери не всичко е така както ти си мислиш – казва Зюлейха. -Аз нямам лична сметка!
Нихал се опитва да се усмихне, но в очите ѝ проблясва огорчение.
– Добре, Зюлейха. Не се измъчвай.
Но Зюлейха усеща напрежението в думите ѝ.
– Моля те, не мисли, че не искам да ти помогна…
Нихал присвива очи и казва с равен, но обвинителен тон:
– Много добре те разбирам. Но си мислех, че сме приятелки… Жалко.
Зюлейха се надига, потресена.
– Разбираш ли какво говориш сега? Нима мислиш, че не искам да ти помогна, Нихал?
– Не знам… – прошепва Нихал, като извърта погледа си настрани. – Но си мисля, че ако наистина искаше, щеше да намериш начин… Явно не искаш.
– За Бога, Нихал! Казвам ти, че тайно от Демир не мога да направя нищо!
– Аз знам за теб всичко… – заявява Нихан. -Всички твой тайни и на никой не съм казала и дума за това!
– Какво искаш да кажеш? – пита Зюлейха подозрително.
– Знам за теб и Йълмаз – отвръща Нихал. – Знам, че сте били заедно. Знаех го от самото начало. Но казах ли ти нещо?
– Ти чуваш ли се какво говориш? – пита Зюлейха.
– Много добре знам! До ден днешен на никой нищо не съм казала, дори на теб не казах, че знам, но сега виждам, че напразно всичко съм държала в себе си. Ако ти не си ми приятелка, защо да пазя тайните ти?
– Ти заплашваш ли ме? – пита шокирана Зюлейха.
– Не, не! – отрича Нихал.
Зюлейха се надига рязко от стола. Очите ѝ горят от разочарование и обида. Нихал се изправя след нея и хваща ръката ѝ с отчаяна молба.
– Моля те, Зюлейха… Съжалявам! Не исках да кажа това…
Но е твърде късно. Думите вече са изречени. Зюлейха се отскубва и бързо излиза от ресторанта, оставяйки Нихал сама и разтърсена.
Нихал сяда обратно на мястото си и притиска ръце към лицето си. В главата ѝ ехти една мисъл: „Ако Джангавер разбере… ще стане страшно. Боже, какво направих?“
Зюлейха ядосана отива при Демир. Без да почука, тя нахлува в кабинета му и иска обяснение. Демир е принуден да ѝ признае, че е споделил всичките им лични работи с Джанго, но не е помислил, че той ще разкаже всичко на жена си и ѝ се извинява за това.
Зюлейха го гледа с широко отворени очи, сякаш думите му са най-безумното нещо, което е чувала.
– Ти… ти ми се извиняваш?! – крещи тя, гласът ѝ трепери от ярост. – Ами ако те разкажат на някого?!
Демир разтваря ръце в опит да я успокои.
– Няма да го направят! Джангавер и Нихал са хора, на които имам доверие.
– Доверие?! – Зюлейха се смее през сълзи от гняв. – Можеш ли дори да предположиш какво говорят за нас зад гърба ни?!
Демир мълчи.
– Знаеш ли какво казват? – продължава тя, като пристъпва към него. – Г-н Демир Яман нае шофьор за жена си, а след това шофьорът стана…
– Замълчи, Зюлейха! – прекъсва я Демир рязко
– Когато се ожени за мен, знаеше много добре, че аз съм любимата на Йълмаз! Не помисли ли, че рано или късно всички ще разберат истината?!
– Замълчи, Зюлейха! – гласът на Демир също се повишава, но в него звучи отчаяние.
– Той трябваше да остане завинаги в затвора, нали?! Така си мислеше! И че нашата тайна ще остане заровена завинаги! – Зюлейха пристъпва още по-близо, а сълзите се стичат по лицето ѝ. – Но животът не е такъв, Демир Яман! Животът не е това, което ти си мислиш!
– Замълчи! – крещи Демир все едно ударен от казаното от Зюлейха.
По-късно Демир се среща с Джанго, но не му казва нищо.
Вечерта Зюлейха пита Демир, дали е говорил с Джанго, той ѝ признава, че не е, защото не е имало подходящ момент, но ѝ обещава да поговори.
– Добре, разбрах те! Но чуй ме, Демир – започва тя с решителен тон. – Аз не искам повече да виждам Нихал! Повече да не си посмял да ни събираш заедно!
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 12
Имало едно време в Чукурова – Епизод 71 (Ето какво ще видим)
