Действието се пренася в ресторанта, където Зюлейха вече е пристигнала, за да обядва с Нихал.
Нихал споделя със Зюлейха финансовото им положение, а също така ѝ разказва, че на брат ѝ трябват 30 хиляди, за да не влезе в затвора. Нихал моли Зюлейха за заем и я моли да не казва на Демир за това. Нихал ѝ казва, че не може да поиска пари от Джанго, тъй като той е плащал, за да измъкне брат ѝ от неприятности много пъти преди това. Ръцете на Зулейха са вързани.
– Нихал, много искам да ти помогна, но аз нямам собствени пари… – отговаря Зюлейха.
Нихал примигва с недоверие.
– Ти? Нямаш пари? Как е възможно?
– Нямам – признава Зюлейха. – Но… ако искаш, заради теб ще поговоря с Демир.
Не! – възкликва Нихал с паника в гласа. – Не говори с него! Не искам Джангавер да разбере за това!
– Но, Нихал, ако не говоря с Демир… няма откъде да намеря такава сума.
Нихал поклаща глава разочаровано.
– Добре, разбрах те, Зюлейха…
– Нихан, разбере не всичко е така както ти си мислиш – казва Зюлейха. -Аз нямам лична сметка!
Нихал се опитва да се усмихне, но в очите ѝ проблясва огорчение.
– Добре, Зюлейха. Не се измъчвай.
Но Зюлейха усеща напрежението в думите ѝ.
– Моля те, не мисли, че не искам да ти помогна…
Нихал присвива очи и казва с равен, но обвинителен тон:
– Много добре те разбирам. Но си мислех, че сме приятелки… Жалко.
