Хира не казва нищо и безропотно изпълнява заповедта. Влиза в хамама, а горещината веднага обгръща тялото ѝ. Въздухът е влажен и тежък, но тя не обръща внимание.
Афифе влиза след нея и с внезапен изблик на гняв я блъска грубо към мивката, която е пълна с вряща вода. Парата се издига като зловещ воал около тях.
В същото време Нуршах веднага набира брат си.
– Батко, къде си? Веднага си ела! – гласът ѝ звучи напрегнато и притеснено.
– Защо? Какво се е случило? – пита Орхун от другата страна на линията, усещайки, че нещо не е наред.
– Мама… затвори се с Хира в хамама! – прошепва Нуршах, едва сдържайки сълзите си.
Афифе се изправя пред Хира с поглед, изпълнен с омраза и болка. Хваща ръцете ѝ грубо, стискайки китките ѝ с цялата си сила.
– С тези ли ръце даде отрова на дъщеря ми?! – крещи тя с раздиращ глас. – С тези ръце ли я уби?! Казвай! Недей да мълчиш!
Очите на Хира се замъгляват от сълзи, но тя не се съпротивлява. Вдига поглед и тихо, едва чуто, казва:
– Да…
Афифе извиква яростно и без да се поколебае, потапя ръцете на Хира във врящата вода. Парата се вдига в лицето на Хира, но тя не издава нито звук, дори не трепва.
– Достатъчно ли е горещо, за да потече кръв от тях? – пита Афифе с глас, пълен с презрение. – Ще изчисти ли това ръцете ти от греха?
Хира стиска зъби и не отмества поглед. В очите ѝ няма нищо друго освен болка и примирение. Тя вярва, че заслужава това наказание.
Афифе изсумтява и пуска ръцете ѝ, които са зачервени и покрити с мехури.
– Не е достатъчно, за да измие черната ти съвест! – казва тя и без да погледне назад, излиза от хамама
Вратата се затваря с трясък.
Хира остава сама. Тялото ѝ потръпва от болка, но душата ѝ страда още повече.
